1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 15 юни 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5131/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г.по м. на с. с. „П. К. Я.”, [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат М. П., срещу въззивно решение №4009 от 28.07.2016 г. по гр. дело №311/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №426 от 05.02.2016 г. по гр. дело №912/2015 г. на Районен съд – Гоце Делчев. С първоинстанционното решение са уважени предявените от И. Г. Г. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ.
Ответницата по касационната жалба И. Г. Г., [населено място], оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.2 ищцата е била председател на синдикалната секция на Независимия учителски синдикат в ответното училище, т.е. член на синдикалното ръководство по смисъла на §.1, т.6 от ДР на КТ, поради което се е ползвала със специалната синдикална закрила при уволнение, произтичаща от разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ. Това обстоятелство е установено от представените удостоверения от Независим учителски синдикат. В удостоверение № 221 от 18.06.2015 г. е посочено, че синдикално дружество на НУС в ответното училище е пререгистрирано и е легитимно като представително поделение на НУС. Удостоверението важи до 31.10.2015 г., поради което следва да се приеме, че към датата на уволнение на ищцата, същата е била председател на легитимно синдикално дружество. Работодателят не е получил предварително съгласие от съответния синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по реда на чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Постъпил е отказ на тази организация за прекратяване на трудовия договор с ищцата, поради което и уволнението е незаконно. Изискването на чл.333, ал.3 КТ е императивно и е абсолютна предпоставка за законност на уволнението, поради което неспазването му прави уволнението незаконно, подлежащо на отмяна, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, без да е необходимо спорът относно законността му да се разглежда по същество – чл. 344, ал.3 от КТ.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната цялост и по отделно всички събрани по делото доказателства. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е решение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №4009 от 28.07.2016 г. по гр. дело №311/2016 г. на Благоевградския окръжен съд. Повдигнатият въпрос е правнорелевантен, но не е решен в противоречие с посочената практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Според ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори и нейното нарушение да не е въведено като основание за обжалване. В останалите случаи след като са изчерпани контролните функции на въззивния съд /да провери валидността и допустимостта на решението и да определи вярната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните/, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването. Ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване, да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила (при разменена доказателствена тежест, при липса на доказателства, извращаване на събраните доказателства или необсъждането им). Ако във въззивното производство не са събрани доказателства за новооткрити или новонастипили факти, съдът не може да преценява нито да обсъжда наново доказателствата по делото. Въззивният съд може да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти. Като изхожда от своята правна квалификация на материалните субективни права, предмет на делото, той може да приеме за правнорелевантен факт, чието правно значение е отречено от първоинстанционния съд, като и да отрече правното значение на факт, който е взет предвид при постановяване на първоинстанционното решение.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4009 от 28.07.2016 г. по гр. дело №311/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. . по м. на с.с. „П. К. Я.”, [населено място], да заплати на И. Г. Г., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.