О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 20.07. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 420/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. К. и С. Т. Г., със съдебен адрес в [населено място], чрез адвокат А. Ч., срещу въззивно решение № 1472 от 12.07.2016 г. по в. гр. дело № 2410/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 110089 от 17.12.2015 г. по гр. дело №14895/2015 г. на Софийския градски съд. С него се признава и допуска изпълнението на присъда от 21.03.2012 г. на Областен съд по наказателни дела в [населено място], А., по нак. дело №142Hv8-12f, влязла в законна сила на 21.03.2015 г., в частта и, с която подсъдимите С. Т. Г., род. на 18.07.1977 г. в [населено място], с последен адрес: 1020 В., М. 15/3/29 и Н. П. К., род. на 18.04.1981 г. в [населено място], с последен адрес: 1020 В., М. 5, са осъдени да заплатят на гражданския ищец Г. И. Г., по баща Й., сумата от 10 000 евро.
Изложени са съображения, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. И. Й./ Г. не е представил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че производството пред СГС е образувано по искане на Г. Й. за признаване и допускане изпълнението на присъда от 21.03.2012 г. на Областен съд по наказателни дела в [населено място], А., по нак. дело №142Hv8-12f, влязла в законна сила на 21.03.2015 г., в частта, в която подсъдимите са били осъдени да и заплатят сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 53 от Регламент/ЕО/№44/2011 г., според които страната, искаща признаване на съдебно решение, представя копие от същото, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, а когато са прави искане и за допускане на изпълнението на решението, страната следва да представи сертификат, който се издава от съда по произход и следва да съдържа данни, които са посочени в Приложение V към регламента. В случая молителката е представила копия от присъдата и от сертификата, което означава, че са налице основанията за уважаване на искането. От представеното копие от присъдата на наказателния съд е видно, че същата се състои от разпоредителна и съобразителна част, в която са изложени мотивите на решаващия орган. Сочи се още, че в първата част е отразено изрично, че подсъдимите С. Г. и Н. К. следва да заплатят на пострадалата Г. Г./Й./ сумата от 10 000 евро, което се установява от употребения израз „се присъжда”. Въззивният съд е приел, че се касае за акт, който се ползва с изпълнителна сила, поради което са налице формалните предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на присъдата в гражданската й част, която касае молителката Г. Г.. Неоснователно е и оплакването относно изтекла погасителна давност. От влизането на присъдата в сила – 21.03.2015 г., до образуване на производството пред СГС, не е изтекъл предвиденият от закона петгодишен давностен срок.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: Следва ли да се уважи искане на молител за признаване и допускане изпълнение на присъда на чуждестранен наказателен съд, в гражданската част на присъдата, в случай че присъдата не съдържа осъдителен диспозитив в тази си част, а само установителен такъв. Посочено е, че по поставения въпрос обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на съдилищата – решение № 1801 от 11.08.2015 г. по в. гр. дело № 4779/2014 г. на Софийски апелативен съд и решение № 2423 от 20.12.2013 г. по гр. дело № 266/2013 г. на Софийски апелативен съд.
В изложението е поставен и следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Следва ли да се уважи искане на молител за признаване и допускане изпълнение на присъда на чуждестранен наказателен съд, в гражданската част на присъдата, в случай че направеното искане е нередовно поради липса на индивидуализация чрез единен граждански номер на лицето, отправящо искането за признаване и допускане на изпълнение. Сочи се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 1472 от 12.07.2016 г. по в. гр. дело № 2410/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
По поставените въпроси не е налице общото основание за достъп до касация. Първият повдигнат въпрос е неотносим, защото въззивният съд е приел, че актът съдържа осъдителен диспозитив. Вторият повдигнат въпрос е неотносим, защото въззивният съд не го е обсъждал. Той се е произнесъл само по оплакванията във въззивната жалба за липса на осъдителен диспозитив, непредставяне на необходимите документи за допускане на изпълнение и погасяване по давност на вземането. По принцип, при проверка на правилността на първоинстанционния акт, въззивният съд е ограничен от заявените в жалбата оплаквания.
Ето защо така повдигнатите въпроси не могат да обосноват извод за наличие на общо и допълнително основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1472 от 12.07.2016 г. по в. гр. дело № 2410/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.