1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 18.07.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 182/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. В., срещу решение №754 от 15.04.2016 г. по гр. дело №243/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2015 г. по гр.дело № 16179/2014 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. Я. Д. сумата 14 300 евро, представляваща неплатени парични вноски по договор за заем. Въззивният съд е приел, че на основание договор за паричен заем от 18.06.2009 г. ищцата като заемодател е предоставила на ответника сумата 28 600 евро. В чл.2 от договора е посочено, че заемната сума от 28 600 евро е предадена от заемодателя на заемателя преди датата на сключването му и заемателят декларира, че е получил от заемодателя пълния размер на заемната сума в брой преди датата на сключване на договора. В чл.10 и чл. 11 страните са се уговорили, че връщането на заетата сума ще се извършва на десет равни месечни вноски от 2 860 евро плюс 358 евро лихва – в срок до 20 число на съответния месец. Съгласно съдържащата се в договора таблица, първата вноска е следвало да бъде платена през юни 2009 г., а последната – през март 2010 г. Ответникът по иска е оспорил подписа си в договора и не е опровергал съдържанието на изходящите от него, като заемател, удостоверителни изявления, съдържащи се в чл.2. От страна на ищцата не се претендира връщането на цялата сума, а на вноските от шеста до десета като за първите пет вноски признава, че ответникът е погасил задължението си. С първоинстанционното решение е уважена претенцията за заплащане на дължимите вноски от главницата изцяло – за 14 300 евро и е отхвърлена претенцията за неустойка, предявена в размер на 1 790 евро. В частта, с която е отхвърлен искът за 1 790 евро, решението не е обжалвано и е влязло в сила. В настоящия случай договорът, който не е оспорен от ответника нито относно неговата автентичност, нито относно съдържанието му, съдържа признание на заемополучателя, че е получил тази сума преди подписването му. Договорът съдържа не само признанието за реалното получаване на сумата, но и съгласие за основанието, на което тя е предадена – заем.
Неоснователни са доводите за изтекла погасителна давност. Позоваването на ТР №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 18.05.2012 г., в което се приема, че „Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да да равни и плащанията да са еднакви” е неправилно, защото то се отнася за срока, в който се погасяват по давност вземанията на топлофикационните, на електроснабдителните и водоснабдителните дружества и на други доставчици на комуникационни услуги, които съдържат изброените по-горе признаци. При договора за заем обаче срокът за погасяване на цялото задължение е предварително определен при сключването му и от настъпването на изискуемостта за цялата заета сума започва да тече срокът на погасителната давност. Плащането на части на едно отначало определено цяло задължение не е идентично на „периодично плащане”. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
В своето решение № 261 от 12.07.2011 г., постановено по гр. дело № 795/2010 г., ВКС, ІV г.о. приема, че „С разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последната хипотеза на посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.”
В същия смисъл е и последващо решение на ВКС, което е цитирано и от първоинстанционния съд – решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 523/2011 г., ІІІ г.о., в което изрично се приема: „При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.”
Ответницата по касационната жалба С. Я. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: може ли да се предполага, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях или е необходимо този, който твърди, че предаването е извършено въз основа на заем, да установи това с допустими от закона доказателства; законно ли е физическо лице да предоставя заеми на други физически лица чрез начисляване лихва и печалба или тази дейност е допустима единствено от юридическо лице, регистрирано и лицензирано по реда на Закона за кредитните институции; периодични ли са плащанията по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, с които се погасяват месечни вноски, включващи лихва и главница по договор за заем. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ТР №3/2011 г. от 18.05.2012 год. на ОСГТК на ВКС и решение №37/69 г. по гр. дело №32/69 г. на ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №754 от 15.04.2016 год. по гр. дело №243/2016 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими. Те не са обусловили крайното решение, защото въззивният съд е приел, че заемното правоотношение и предоставянето на сумата по заема са доказани с писмен документ – договор за заем; във въззивното решение няма изводи за наличие на доказателства и доводи, че ищцата сключва договори за парични заеми с физически лица по занятие и въпреки това не нарушава императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз; ТР №3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС в случая не се прилага, защото предмет на делото са само тези части от погасителните вноски по договора за заем, които са част от главницата и те не се обхващат от правилото на чл.111, б. „в” ЗЗД. Погасителните вноски се състоят от част от главницата и лихва, като за всяка една от тези две части се прилага различна давност.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят 1 800 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на на решение №754 от 15.04.2016 год. по гр. дело №243/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. С. И., [населено място], да заплати на С. Я. Д., [населено място], 1 800 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.