1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1248
София, 10 ноември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3661/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Д., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Д. Р., срещу решение №183 от 09.04.2015 г. по гр. дело №157/2015 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение №1805 от 28.11.2014 г. по гр. дело №4326/2014 г. на Русенския районен съд и жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], 30 000 лв., представляващи липса на парични средства със законната лихва от 26.06.2014 г. до окончателното и изплащане. Въззивният съд е приел, че подписът в реквизита „получил сумата” в приетия по делото разходен касов ордер /РКО/ №49 от 3.02.2011 г. е изпълнен от ответницата по иска – В. П. Д.. Този РКО е частен удостоверителен документ. Същият е подписан от ответницата, поради което представлява доказателство за материализираните в него удостоверителни изявления, касаещи неизгодни за нея факти. Ответницата е оспорила съдържанието на документа, поради което е открито производство по оспорване верността на РКО като първоинстанционният съд изрично и е указал, че в нейна доказателствена тежест е да обори материалната доказателствена сила на документа. От заключението по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че счетоводните книги на ищцовото дружество са редовно водени и в счетоводната документация на дружеството коректно е регистриран разходът на касата за изплатени пари в брой. Във връзка с издадения РКО са взети съответни счетоводни операции като е заведено счетоводно задължение на физическото лице, което е получило сумата и предназначението на разхода- служебен аванс, както и че към момента на проверката от вещото лице сумата не е възстановена. По силата на трудовия договор на ответницата е било възложено като трудово задължение да приема, отчита, раздава и съхранява парични средства, да изготвя приходни и разходни документи, отразяващи движенията на паричните средства в касата, да завежда касата на фирмата и да извършва касови операции само след надлежно оформени от упълномощените лица приходно-разходни документи, ежедневно да проверява фактическата наличност на паричните суми и приключва касовата отчетност и др. Ответницата, като касиер, носи пълна имуществена отговорност за повереното и имущество. От представения по делото одиторски доклад и от счетоводната експертиза се установява, че счетоводството на търговското дружество е водено редовно – изплатената на В. П. Д. сума е счетоводно документирана. Ето защо не е опровергано съдържанието на подписания разходен касов ордер. От друга страна ответницата не представя доказателства за какво е вложила сумата, след като не е отчела същата, поради което дължи връщане и. Налице е липса по смисъла на чл.207 КТ и искът е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани два правни въпроса – за доказателственото значение на счетоводните записвания и на заключението на вещото лице. Изложени са твърдения, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване. Посочени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №183 от 09.04.2015 г. по гр. дело №157/2015 г. на Русенския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на спора, но са решени не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, включително и с тази, която е посочена от жалбоподателката. Така например с решение №57 от 29.04.2013 г. по гр. дело №354/2012 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила. Вписванията в тях следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по делото – чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, в т.ч. с представени по делото първични счетоводни документи, заключения на икономически експертизи, вкл. и по въпроса за редовността на воденето на счетоводните книги. С решение №108 от 16.05.2011 г. по гр. дело №1814/2009 г. на ВКС, IV г.о. по въпросите за това следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на спора са необходими специални знания; да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение е постановено, че съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК /отм./ Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването и може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК (чл. 157, ал.4 ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
В останалата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат оплаквания за съществени процесуални нарушения и необоснованост. Последните, при липса на конкретен въпрос от значение за изхода на делото, не са основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, защото ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 600 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №183 от 09.04.2015 г. по гр. дело №157/2015 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. П. Д., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 600 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.