4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 09 юли 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2980/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. В., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Е. Я., срещу въззивно решение №2453 от 30.12.2014 год. по гр. дело №3341/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 11.06.2014 г. по гр. дело №16175/2011 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на касатора на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 800 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от наказателно производство. Въззивният съд е приел, че на 21.03.2008 г. Я. К. В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, ал.1, т.1, пр.1 НК като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лв. Оправдан е с влязла в сила присъда на 08.04.2010 г. За първи път е осъден през 1982 г., а до 2011 г. срещу него са водени 14 досъдебни производства, като девет пъти е бил задържан и шест пъти осъждан за различни престъпления. Около януари 2008 г. ищецът е бил подсъдим и по друго дело като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.143 НК. С оглед на обремененото му съдебно минало трябва да се приеме, че негативните му изживявания, свързани с конкретното повдигнато обвинение, са сравнително по-малки. Обезщетението в размер на 800 лв. отговаря на законовия критерий за справедливост.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, [населено място], не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: какви следва да бъдат критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и дали сред тях трябва да се включат обремененото съдебно минало и здравословното състояние и представляват ли пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение негативните изживявания на обвиняемия и подсъдимия, възникнали поради други наказателни дела, водени срещу него преди и около процесния период, по които има взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2453 от 30.12.2014 г. по гр. дело №3341/2014 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. По повдигнатите въпроси има задължителна съдебна практика. Въззивният съд е съобразил тази практика, включително и изрично посочената от него – решение №112 от 14.06.2011 г. по гр. дело №372/2010 г. на ВКС, IV г.о. Според нея когато едно лице е обвинено в извършване на престъпление, за което е оправдано с влязла в сила присъда, държавата отговаря за вредите, причинени от органите на дознанието, следствието и прокуратурата от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение – чл.2, ал.2, пр.1 ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано. Обвинението в извършване на тежко умишлено престъпление, за което лицето е било оправдано сочи за по-висок интензитет на претърпените морални вреди, но не дава основание за негативна преценка за личността на незаконно обвинения. Съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. Съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. За да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2453 от 30.12.2014 г. по гр. дело №3341/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.