1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 04 април 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 696/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. И., [населено място], подадена от пълномощниците и адвокат А. Г. и адвокат Р. Г., срещу решение №2178 от 11.11.2015 г. по гр. дело №1052/2015 г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено решение от 19.11.2014 г. по гр.дело № 13125/2011 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Г. И. срещу Е. В. П. и Д. С. В. – П. иск за унищожаване на договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ. В хода на въззивното производство Л. Г. И. е починал и като жалбоподател е конституирана В. Г. И. – негова сестра и единствена наследница. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 100 от 29.07.2009 г., том ІV, рег. № 24919, дело № 604/2009 г. на нотариус И. Д. е сключен договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ. Л. Г. И., представляван от пълномощника си Р. А. М., е прехвърлил на Е. В. П. и съпругата му Д. С. В. – П. собствената си ? идеална част от апартамент с площ от 65,48 кв.м, находящ се в [населено място], с данъчна оценка 33 404,70 лв. В нотариалния акт е записано, че в замяна приобретателите на имота прехвърлят лек автомобил „М.”, модел „Ц 250 ТД” на стойност 19 500 лева. Записано е също така, че като уравнение на прехвърлената идеална част от недвижимия имот, заменителите Е. В. П. и Д. С. В. – П. са заплатили 13 900 лв. чрез неговия пълномощник. От приетите почеркови експертизи се установява, че както пълномощното, така и декларациите, представени на нотариуса при изповядване на сделката, са подписани от Л. Г. И.. С Експертно решение на ТЕЛК № 2104 – 167 от 15.10.2007 г. на последния е определена 99% загуба на работоспособността – с чужда помощ. Като водеща диагноза е посочено „Последици от възпалителни болести на централната нервна система”, а като общо заболяване: „Състояние след менингоенцефалит в детска възраст; десностранна спастична хемипареза; тораколумбална сколиоза; артериална хипертония ІІ ст.”
По делото са разпитани свидетели. Според една от тях/негова съседка/ ищецът не можел да се грижи за себе си, винаги е бил недоволен от грижите на сестра си, никога не е бил в приличен външен вид, отказвал е да се къпе. През 2009 г. при него живеел наемател, който носел алкохол, тъй като ищецът обичал да си пийва. Когато не е употребил алкохол е кротък. Според друг свидетел– продавач на близкия пазар, ищецът редовно пазарувал от него, давал му дори на вересия, но впоследствие си плащал. Свидетелят е забелязал, че ищецът не е добре с крака, но друго не му е правило впечатление. Според показанията на трети свидетел – също продавач на пазара ищецът бил разпространил на целия пазар, че ще продава някакъв апартамент, защото имал два апартамента. Този свидетел смята, че поведението на Л. И. не е било особено. Бил културен и възпитан човек. За установяване на психичното състояние на ищеца първоинстанционният съд е приел една единична и две тройни психиатрични експертизи.
В единичното заключение се приема, че състоянието на ищеца е след прекаран в детска възраст менингоенцефалит, изразен психоорганичен синдром, органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство с тежки нарушения на мисловния процес и налудна продукция от параноидния кръг. Към датата на сключване на сделката през 2009 г. бил с нарушена психична годност да разбира и ръководи действията си. В заключението на първата тройна експертиза, изготвена след лична среща с ищеца в присъствието на неговата сестра, се приема следното: След прекарания в детска възраст менингоенцефалит са се проявили изоставане в психическото развитие и оформяне на личностови особености, характерни за органичните заболявания на мозъка. С възрастта тези особености станали по-изразени. При проведения преглед е установено персистиране /устойчивост/ на емоционално-волевата лабилност, както и на готовността към агресивни действия.
В същото време мисловните нарушения, които са част от водещата симптоматика към момента на прегледа, не позволяват събирането на психиатрична анамнеза за минало време. От свидетелските показания не се установява със сигурност тежък разпад на мисловната организация към 2009 г. Тримата психиатри приемат, че към времето на упълномощаването и на извършване на процесната сделка ищецът е проявявал емоционално-волева неустойчивост в рамките на локален психоорганичен синдром, както и параноидна симптоматика с насоченост към близките /налудности за ограбване/. В същото време е употребявал и алкохол, което поставя под въпрос изпълнението на волевия критерий. Вещите лица са изразили становище, че към датата на сключване на сделката ищецът бил с нарушени годности да разбира постъпките си и да ръководи работите си. Приета е и втора тройна експертиза, изготвена само въз основа на наличната медицинска документация.
Според нея поради липса на данни за психическо заболяване в ЕР на ТЕЛК, при задочното освидетелстване по документи, е изключително трудно да се интерпретират косвено клинични прояви по описание на други лица, при отсъствие на непосредственото възприемане от специалиста на поведението на пациента, на микроекспресиите му и на други невербални сигнали, които биха били твърде полезни и необходими за прецизната диагноза.
В това заключение е посочено, че несъмнена е само диагностичната оценка за състояние след менингоенцефалит. Но психоорганичният синдром би следвало да бъде потвърден от конкретни описания на когнитивен дефицит, най-добре с патопсихологични изследвания от специалист в областта на клиничната психология, наред с данни за визуализиращи изследвания, а не само по анамнезни сведения и по предходни клинични наблюдения. Вещите лица сочат на логично противоречие и несъвместимост между диагнозите „изразен психоорганичен синдром” и „органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство”. Те приемат, че при тези многоаспектни анализи, когато не може да се потвърди нито органична мозъчна патология, нито психотичното разстройство, не следва да бъде пренебрегната и хипотезата, че и особеностите на „клиничните” прояви на ищеца и особеностите на анамнезните данни от сестра му могат да са продукт на преднамерено поведение с оглед тяхната заинтересованост. Ето защо тези вещи лица не са в състояние да отговорят категорично на поставените пред експертизата въпроси. След анализ на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че ищецът не е бил поставян под запрещение и не е съставяна медицинска документация, установяваща признаци на нарушения на психиката. За да бъде уважен искът за унищожаване на сделка, сключена от дееспособно лице, по силата на чл.31, ал.1 ЗЗД следва да бъде установено, че към момента на сключването и лицето не е могло да разбира или да ръководи действията си. Наличието на хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД се преценява с оглед на съществуването на два критерия – медицински и юридически. В първия критерий се включва здравословното състояние на лицето – дали към момента на сделката то е страдало от физическо или психическо заболяване, а във втория – дали е била налице възможността да разбира свойството и последиците от действията си или макар и да ги разбира, да не може да ги ръководи по начин, по който да бъде постигнат предвидените за тези действия резултат и да бъде защитен интересът на сключващия сделката. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че към датата на упълномощителната сделка същият не е разбирал или не е могъл да ръководи действията си. Такова доказване не е проведено пред съда. Наличните данни за психическо заболяване не са категорични. Нещо повече, втората тройна медицинска експертиза поставя под сериозно съмнение професионалния подход, при който са изготвени предходните две експертизи. Съдът няма право да формира изводите си за порок на волята на базата на оскъдни данни и неубедителни експертизи.
Ответниците по касационната жалба Е. В. П. и Д. С. В. – П., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: при предявен иск с правно основание чл.31 ЗЗД медицинските критерии ли са решаващи или следва да се даде превес на житейските и юридическите критерии; при преценката дали дееспособното лице е било в състояние да разбира и ръководи действията си, трябва ли да се съобразят всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2178 от 11.11.2015 г. по гр. дело №1052/2015 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят решението, но те са решени съобразно задължителната съдебна практика, включително и посочена от касатора. Според тази практика в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои – за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Изводът за неоснователност на иска по чл.31 ЗЗД в случая не е направен само въз основа на приетите по делото медицински експертизи, но и след преценка на всички останали доказателства, включително и на многобройните свидетелски показания при спазване изискванията на 172 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят 1 150 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2178 от 11.11.2015 г. по гр. дело №1052/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Г. И., [населено място], да заплати на Е. В. П. и Д. С. В. – П., двамата от [населено място], 1 150 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.