5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 07 март 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3506/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Д., [населено място], подадена чрез адвокат П. С., срещу въззивно решение № 788 от 15.04.2016 г. по в. гр. дело № 3038/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 219 от 13.01.2015 г. по гр. дело № 13139/2013 г. на Софийския градски съд за осъждането му да заплати на М. Л. И. сумата 85 000 лева. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни главните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД на М. Л. И. срещу С. Т. Д. за заплащане на сумата 178 000 лева, представляваща сбор от сумите 93 000 лева, 30 000 лева, 15 000 лева, 28 000 лева и 12 000 лева. Със същото решение С. Т. Д. е осъден да заплати на М. Л. И. сумата 85 000 лева, представляваща сбор от дадени без основание суми от 30 000 лева на 10.10.2008г., 15 000 лева на 11.11.2008г., 28 000 лева на 09.12.2008г., 12 000 лева на 15.01.2009г., по евентуално предявени искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба и разноски. Отхвърлен е като погасен по давност евентуалният иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от М. Л. И. срещу С. Т. Д., за заплащане на сумата 93 000 лева, като дадена без основание, ведно с иска за присъждане на законна лихва върху посочената главница от датата на исковата молба до окончателно изплащане.
Ответникът по касационната жалба М. Л. И., чрез адвокат В. А., оспорва жалбата. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Софийският апелативен съд е приел за установено, че М. Л. И. от сметката си в [фирма] е превел по сметка на С. Т. Д. в ТБ [фирма] следните суми: на 17.09.2008г. – 93 000 лева, на 10.10.2008г. – 30 000 лева, на 11.11.2008г. – 15 000 лева, на 09.12.2008г. – 28 000 лева и на 15.01.2009г. – 12 000 лева. Не са налице наведените от ответника по иска основания за качеството му на „скрит пълномощник“. Няма доказателства, че е купувал посочени от насрещната страна и с нейни средства акции, които акции били продавани и средствата връщани на М. Л. И., на който била давана и печалбата в брой. Въззивният съд е приел за неоснователно и твърдението на ответника по иска за настъпили последици на извършено от него извънсъдебно изявление за прихващане, с нотариална покана (отговор на нотариална покана), рег.№ 1934, том 1, акт № 181, връчена на М. Л. И., чрез нотариус № 127. От разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД е видно, че предпоставките за валидността на прихващането са наличието на два насрещни еднородни и заместими дълга, като активното вземане в случая на С. Т. Д. е трябвало да бъде изискуемо и ликвидно (безспорно установено по размер и основание). Последиците на прихващането настъпват с отправяне на едностранно изявление от С. Т. Д. до М. Л. И., с което изявление е трябвало ясно и конкретно да бъдат посочени изискуемите и ликвидни вземания, които се прихващат с насрещните задължения на компенсиращия длъжник. Обсъждайки съдържанието на нотариална покана (отговор на нотариална покана) с рег.№ 1934, том 1, акт № 181, на нотариус с рег.№ 127, въззивният съд е приел, че тя не доказва извършване на компенсационно изявление на изискуеми и ликвидни вземания на С. Т. Д. с насрещни вземания към него на М. Л. И., като не ставало ясно на какво основание и с какъв документ са били „дадени“ около 100 000 лева на М. Л. И.. Описаното съдържание на изпратената от С. Т. Д. на М. Л. И. нотариална покана, която завършва с искане за плащане на сумата от 19 800 лева, не е доказателство за извършено извънсъдебно прихващане на неуточнени по размер и основания вземания.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1/ Когато съдът кредитира дадено експертно заключение и се позовава на него не следва ли да се приеме, че същото е достоверно, правилно и обосновано изцяло във всички негови части? Когато съдът се позовава на дадено заключение не трябва ли да се приеме, че това заключение е обсъдено в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото? Следва ли съдът да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение? Твърди се, че по въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се сочи решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; 2/ Когато предаването на паричната сума е установено и са налични други данни на какво основание е сторено, то може ли да се приеме, че сумата е предадена без правно основание? Какви са допустимите доказателствени средства за установяване на „скрито пълномощие“? Твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се посочват решения на ВКС – решение № 1269 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 5403/2007 г. на V г.о., решение № 361 от 11.11.2014 г. по гр.д. № 1864/2015 г. на ІV г.о. и решение № 375 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 288/2011 г. на ІІІ г.о.; 3/ Какви са предпоставките, за да се отхвърли от съда реализирано извънсъдебно прихващане?; 4/ Когато ответникът упражни възражението за прихващане като процесуален способ на защита срещу предявения иск, необходимо ли е вземането му да е ликвидно и изискуемо?; 5/ За да бъде уважено възражение за съдебно прихващане, трябва ли вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение?; 6/ При законосъобразно прието възражение за погасяване по давност на част от иска следва ли съдът да се произнесе и по искането за съдебно прихващане? По трети, четвърти, пети и шести въпрос касаторът смята, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, като сочи следната практика на ВКС /по отношение на първите две цитирани решения основанието следва да бъде по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същите не представляват задължителна съдебна практика/: решение № 1660 от 05.07.1963 г. по гр. дело № 1092/1963 г. на І г.о., решение № 2906 от 07.09.1959 г. по гр. дело № 2504/1959 г. на І г.о., решение № 113 от 09.07.2013 г. по гр.д. № 1274/2013 г. на ІІ г.о., решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. на ІІ т.о. и др. По всички поставени въпроси се навежда и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без конкретна обосновка за него.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 788 от 15.04.2016 г. по в. гр. дело № 3038/2015 г. на Софийския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на поставените от касатора правни въпроси е налице общото основание, но не е налице специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Повдигнатите въпроси относно съдебното прихващане са неотносими, защото въззивният съд е приел, че такова няма. Когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, т. е. негов предмет е едно спорно право, за него съдът се произнася със сила на пресъдено нещо и ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред. Останалите повдигнати въпроси са относими, защото обуславят изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице твърдяното противоречие с приложената съдебна практика. Въззивният съд е съобразил установената задължителна практика на ВКС по въпросите за кредитиране от съда на доказателствата /в частност – заключението на вещо лице/, за допустимите доказателствени средства за установяване на „скрито пълномощие“, относно ликвидността и изискуемостта на вземането при възражението за извънсъдебно прихващане и предпоставките за основателност на такова възражение. Според тази съдебна практика заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Косвено представителство е налице, когато представителят действа от свое име, но за сметка на представлявания. При него са налице три сделки: Първата е учредителна/най–често договор за поръчка/ – по силата, на която представителят се овластява да извърши една или няколко сделки. Втората е изпълнителна и се сключва между косвения представител и третото лице. Тъй като представителят действа от свое име – правата и задълженията по тази сделка възникват в неговата правна сфера. Третата сделка е отчетната. При нея косвеният представител прехвърля придобитите в резултат на изпълнителната сделка права и задължения в патримониума на представлявания. Съгласно чл.292 ал.2 от ЗЗД – в отношенията между косвения представител и доверителя – правата от изпълнителната сделка се считат за права на последния. В тежест на този, който твърди, че е натоварил другиго да действа за него при сключване на придобивната сделка е да докаже овластителната сделка, която поради косвеното представителство остава скрита. Могат да бъдат приети за основателни само тези възражения за прихващане, които са доказани. Неликвидно е вземането, когато то се оспорва по основание и размер. Не следва да бъде обсъждано твърдението на касатора за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е споменато само формално в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като по никакъв начин не са изложени доводи защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на делото.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат направените деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 788 от 15.04.2016 г. по в. гр. дело № 3038/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.