О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 05 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 2159/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на К. И. Б., София, чрез особения му представител адвокат А. Г., срещу определение № 2099 от 29.07.2015 г. по ч.гр.д. № 3017/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено частично разпореждане от 12.06.2015 г. по гр. дело № 851/2014 г. на Софийския окръжен съд и е оставено без уважение искането на К. И. Б. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за пълно освобождаване от държавна такса за производството по делото. Жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса по гр. дело № 851/2014 г. на СОС за разликата над 3 000 лв. до пълния дължим размер от 262 000 лв.
Въззивният съд е посочил, че Софийският окръжен съд е бил сезиран с предявени от К. И. Б. срещу Софийска адвокатска колегия, Софийски апелативен съд и Национално бюро за правна помощ осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД – за 1 050 000 лв. обезщетение за нанесени имуществени вреди и за 5 500 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Представени са доказателства за влошеното здравословно състояние на ищеца. Установено е, че размерът на възнаграждението, което получава от сина си за гледане на внучка е 80 евро. Въз основа на това е направен извод, че К. Б. е материално затруднен по начин, който няма да му позволи да реализира предоставените му от закона процесуални права по предявените от него искове. Прието е, че ищецът К. И. Б. следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса за сумата над 3 000 лв. до 262 000 лв. Апелативният съд е указал на ищеца, че разполага с процесуалната възможност да предяви исковете си като частични в случай, че дължимата сума от 3 000 лв. като държавна такса е непосилна за него.
Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, обуславящи изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ При направен извод за липса на възможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, следва ли съдът да освободи молителя изцяло от внасяне на държавна такса, като се сочи, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 274 от 12.05.2015 г. по дело № 1842/2015 г. на ІІІ г.о., определение № 318 от 12.07.2012 г. по ч.гр. дело № 293/2012 г. на ІІ г.о., определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч.гр. дело № 22/2012 г. на ІІ г.о., определение № 5 от 09.01.2014 г. по ч.гр. дело № 7695/2013 г. на І г.о. и др.; 2/ Следва ли съдът да се съобрази с определения от ищеца предмет на делото и обема на търсената защита, по който въпрос се твърди противоречие с принципа на диспозитивното начало /решение № 19 от 30.05.2012 г. по гр. дело № 262/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 229 от 20.10.2011 г. по гр. дело № 1465/2010 г. на ВКС, ІІ г.о./.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на спора, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. В нито едно от посочените определения не е прието, че при направен извод за липса на възможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото съдът трябва да освободи молителя изцяло от внасяне на държавна такса. Напротив в определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч.гр. дело № 22/2012 г. на ІІ г.о. изрично е прието, че освобождаването от държавна такса може да бъде както пълно, така и частично. При това положение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по така поставения въпрос.
Вторият повдигнат въпрос е неотносим, защото указанията на съда какви искове може да бъдат предявени са без правна стойност. С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2099 от 29.07.2015 г. по ч.гр.д. № 3017/2015 г. на Софийския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.