1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София, 29 октомври 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3375/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. В.-М., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат М. Д., срещу решение №IV – 104 от 24.02.2015 г. по гр. дело №1247/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №962 от 08.05.2014 г. по гр.д.№9761/2013 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че жалбоподателката дължи на [фирма], [населено място], сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 854/16.02.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 1362/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сума в размер на 12 000 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за заем от 22.12.2011 г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.
Според въззивния съд обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заетата сума е достатъчно, за да се приеме за установен фактът на реалното и предаване. В случая в чл.6 от договора за паричен заем от 22.12.2011 г., с нотариална заверка на подписите, е посочено, че ответницата като заемател е получила изцяло заетата сума при подписване на договора. Страните не оспорват сключването на договора. Не са доказани твърденията на ответницата по иска за привидност на договора, нито възражението и за унищожаване на договора поради сключването му чрез заплашване. По иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си, че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. Ищцата в конкретния случай не е провела успешно доказване на обстоятелството, че е налице друго основание за задължаването и към ищцовото дружество. По делото е приета неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. Според нея в счетоводство на ищцовото дружество е отразено счетоводно задължение с крайно дебитно салдо в размер на 40 262 лв. и с основание договори за заем в размери – 14 262 лева, 12 000 лева и 14 000 лева. Част от кредитния оборот в размер на 40 262 лв. отразява предоставяне на парични средства на ответницата. Неоснователно е и възражението, че записаното вземане в счетоводството на ищеца не съвпада с претендираната сума в настоящото производство, която се твърди да е дадена в заем, защото страните не спорят, че между тях има сключени три договора за заем на 22.12.2011 г., а общият сбор на поетите задължения по трите договора от страна на ответницата е равен на сумата, която вещото лице е установило, че е отразена в счетоводството.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: при наличието на твърдение, че разписката за получаване на сумата не е била издадена с намерение за сключване на посочения договор следва ли съдът да издирва обстоятелствата около самото съставяне на документа и от значение ли са те за установяване вида на договора; какво е значението на извънсъдебното признание на факти и дали разписката за получаване на заетата сума е достатъчно доказателство за установяване на заемното правоотношение без ищецът да е провел пълно и главно доказване на фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са три решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №IV – 104 от 24.02.2015 г. по гр. дело №1247/2014 г. на Бургаския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие със задължителната съдебна практика, според която договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. /решение №379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. дело №171/2012 на ВКС, IV г.о./. Страната, която търси изпълнение по договора за заем, трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване на обещаната сума. /решение №174 от 23.07.2010 г. по гр. дело №5002/2008 г. на ВКС, IV г.о./ Съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Същото правило се прилага съответно и за тълкуването на едностранните сделки, на волеизявленията, които не са едностранни сделки, както и на всички изявления на страните, отправени една към друга във връзка с осъществяването на гражданските правоотношения. Тълкуването на писмения договор за заем се извършва въз основа на текста му. Същевременно обаче при тълкуването трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, поведението на страните и изявленията им при сключването на договора за заем. Установяването на тези факти може да стане с всички доказателствени средства – други документи, вещи лица, свидетелски показания, признания на страните. Признанието на факта за съществуването на определен договор за заем трябва да се съотнесе към момента на сключването и при тълкуването на договора да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото./решение №478 от 11.02.2014 г. по гр. дело №2670/2013 г. на ВКС, IV г.о./
Съобразно изхода на спора жалбоподателката трябва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба 2000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №IV – 104 от 24.02.2015 г. по гр. дело №1247/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Ж. В.-М., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 2000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.