1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 18 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5315/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. А., срещу решение №112 от 24.06.2015 г. по гр. дело №203/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1816 от 31.10.2014 г. по гр. дело №2389/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу И. И. Б. и Д. В. Б. искове за сумите 75 000 лв., представляваща изплатена от него на продавачите продажна цена по сделката, сключена с н.а. № 7, том I, рег.№270, н.д.№7/2010 г. на нотариус К. А. с район на действие – ПРС и 1925 лв. – разноски, които е бил осъден да заплати по водения срещу него процес по гр.дело №2191/2010г. на Пловдивския окръжен съд. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.дело №2191/2010 г. на Пловдивския окръжен съд е прогласена нищожността на сключената на 24.03.2006 г. сделка, с която Туристическо дружество „Бор” е продало на ответника И. И. Б. по време на брака му с Д. В. Б. туристическа хижа и по отношение на [фирма] и Б. е признато за установено, че туристическото дружество е собственик на имота. С предявените искове на основание чл.189, ал.1 ЗЗД се претендира връщане на платената продажна цена и разноски. От представения нотариален акт № 7, том I, рег.№270, н.д.№7/2010 г. на нотариус К. А. с район на действие – ПРС, обективиращ процесния договор за покупко-продажба от 28.01.2010 г., се установява, че при изповядване на сделката ответницата Д. В. Б. е била представлявана по пълномощие от съпруга си ответника И. И. Б., двамата като продавачи, чийто брак е прекратен впоследствие по взаимно съгласие с влязло в сила на 23.03.2011 г. съдебно решение по бр.дело №2065/2011г. по описа на СРС. В нотариалния акт се съдържат изявления на страните, че продажната цена за имота от 75 000 лв. е изплатена напълно от пълномощника на дружеството-купувач, съответно получена от продавачите, преди сключване на договора. Ответницата Д. В. Б. изрично оспорва факта на плащане на цената по договора. В тази част нотариалният акт няма характера на официален удостоверителен документ с обвързваща за съда материална доказателствена сила относно самия факт на плащането. Това е така, тъй като той не удостоверява извършено пред нотариуса плащане на цената, а свидетелства по обвързващ начин единствено за направените пред нотариуса изявления от участниците в нотариалното производство за извършено преди подписване на договора плащане, съгласно чл.179,ал.1 от ГПК, като в частта относно така подписаните от тях изявления нотариалният акт е с характер на частен свидетелстващ документ. Пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания по изричната воля на последния, за когото директно настъпват и последиците от извършените от представителя правни действия. В този смисъл страна в процесуалното и материалното правоотношение е упълномощителят, от чието име и спрямо когото се извършват действията, а не пълномощникът, чрез когото се извършват. При това положение изявлението при изповядване на сделката за получаване на продажната цена преди сключването на договора е формирано от името на Д. Б. чрез съпруга и като неин пълномощник. В даденото му от нея пълномощно, съдържащо се в приложеното нотариално дело, не фигурира изрично правомощие за получаване на сумата от нейно име, но нотариалният акт и не удостоверява действие по получаването и пред нотариуса от И. И. Б. лично и като пълномощник на съпругата си при самото изповядване на сделката, а единствено изявление за предшестващо я такова, поради което и от тази гледна точка не може да се приеме, че това изявление не обвързва Б. в отношенията и с ищеца като купувач и платец на продажната цена. Ето защо е налице ограничението на чл.164, ал.1, т.6 ГПК за опровергаване факта на плащането на цената, удостоверен с изявлението на ответниците в нотариалния акт, посредством гласни доказателства. Според вписванията в търговския регистър, ищцовото дружество е учредено на 26.01.2010г. /два дни преди сключване на процения договор/ с капитал от 10 лв. По делото е приета счетоводна експертиза, според която с протокол от 26.01.2010 г. от извънредно общо събрание на ищцовото дружество едноличният собственик на капитала А. Л. е взел решение за допълнителни парични вноски в размер на 75 000 лв., съгласно чл.134,ал.1 ТЗ, предназначени за закупуване на недвижим имот. Съгласно оборотната ведомост към 28.01.2010 г. паричната вноска от собственика е осчетоводена като допълнителен капитал и средства от 75 000 лв. са постъпили в касата на дружеството, като плащането на закупената сграда – туристическа хижа, е извършено от касата на дружеството и стопанските операции по придобиването на този актив са вярно осчетоводени, отразени в годишната оборотна ведомост и в счетоводния баланс за 2010 г. В търговския регистър, обаче, няма публикувани годишни финансови отчети за 2010 г., 2011 год. и 2012 г. за дружеството. Не е била представена на експертизата и годишна данъчна декларация на дружеството по ЗКПО за 2010 г., където в справка 2 „Амортизируеми активи” следва да се оповести закупената сграда. Освен това в счетоводството на дружеството няма документ за внасяне на сумата в касата. Няма и РКО за изплащане на сумата от 75 000 лв. от касата на дружеството на продавачите на имота, както и в рамките на 2010 г. не е намерило счетоводно отражение връщане на сумата от 75 000 лв. от дружеството на собственика, извършил финансирането с лични средства. Според указанията на НАП допълнителните вноски в капитала на дружеството, извършени по реда на чл.134 от ТЗ, не подлежат на деклариране по чл.50,ал.1,т.5 от ЗДДФЛ, поради което подадената от Л. декларация, в която такъв заем не фигурира, сама по себе си не опровергава извършено от него финансиране на дружеството. След като обаче в дружеството е осчетоводено плащане на каса на цената на имота от 75 000лв. в полза на продавачите, но РКО като първичен счетоводен документ за извършеното плащане не е съставен, и дружеството не е публикувало годишни финансови отчети за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в изпълнение на задължението си по чл.40 от Закона за счетоводството, нито е подало годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2010 г., не може да се приеме счетоводството да е редовно водено по смисъла на чл.182 от ГПК и вписванията в счетоводните книги не доказват посочените факти. Освен това, по делото не са събрани доказателства относно притежавани от едноличния собственик Л. средства в размер на 75 000 лв., с каквито да е финансирал дружеството за закупуване на имота, доколкото в цитираната декларация са заявени единствено доходи от извънтрудови правоотношения в размер само на 11 787.38 лв. Липсата на документ за внасянето на сумата от страна на Л. в касата на дружеството, макар и такъв да не е задължителен от счетоводна гледна точка, и най-вече на изискуем се платежен документ, удостоверяващ извършено касово плащане на цената от дружеството на продавачите, доколкото издаването на такъв засяга дейността му и е пряко доказателство за осъществен от него разход, и липсата на събрани доказателства за произхода на сумата от 75 000 лв. са достатъчни, за да опровергаят верността на изявленията в нотариалния акт относно реалното заплащане на цената. С оглед на това, настоящата инстанция намира за опровергани относно верността им свидетелстващите изявления на страните, материализирани в нотариалния акт с характер на частен удостоверителен документ за тях, относно факта на плащане на цената по договора. Исковете за връщането и като получена на отпаднало основание след развалянето на договора се явяват неоснователни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за обвързващата материална доказателствена сила на изявленията на страните за плащане на продажната цена, направени пред нотариус и дали купувачът по договор за покупко-продажба на недвижим имот трябва допълнително да доказва плащането на посочената в нотариалния акт цена.
Ответниците по касационната жалба Д. В. Б., [населено място], и И. И. Б., [населено място], [община], област П., оспорват жалбата.
Третото лице помагач на И. И. Б. Р. М. П. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №112 от 24.06.2015 год. по гр. дело №203/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт. Страната (или неин правоприемник), която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти, носи тежестта да докаже пълно (по несъмнен начин) твърдените от нея различни факти. Няма документи, които да са с абсолютна, задължителна доказателствена сила. Законът е определил кои писмени доказателства и в каква част се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, което значи, че тя също може да бъде оборена, но при съблюдаване процедурата по чл. 193 ГПК и успешно проведено доказване. Нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на основание чл. 179 ГПК. Оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на 193 ГПК. Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това са с обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството на основание чл. 180 ГПК. Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията, е ограничено само до вида доказателствени средства /изключване на свидетелските показания в хипотезите на чл. 164 ГПК/. Независимо от това от кого са посочени фактите по делото и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. /решение №198 от 10.08.2015 г. по гр. дело №5252/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение №173 от 27.07.2010 г. по гр. дело №5166/2008 г. на ВКС, IV г.о./.
Съобразно изхода на делото на ответницата Д. В. Б. не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №112 от 24.06.2015 г. по гр. дело №203/2015 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.