1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 29 юни 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1788/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. С., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Е. Т., срещу въззивно решение №20 от 03.02.2016 год. по гр. дело №776/2015 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №29 от 27.10.2015 г. по гр. дело №1877/2015 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателкката срещу С. „Л. К.”, [населено място], искове с правно основание чл.74, ал.4 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ за установяване недействителност на споразумение №РД-05-171/17.09.2014 г. за изменение на трудовото правоотношение между страните в частта относно клаузата за изпитване в полза на работодателя, за установяване незаконността на уволнението, за възстановяването на Р. К. С. на заеманата преди уволнението длъжност „начален учител“ и за осъждане на ответника да и заплати обезщетение в размер на 3726.16 лв., за периода, в който е останала без работа поради уволнението – 01.04.2015 г.- 08.09.2015 г., а след това до 01.10.2015г. за разликата над получаваното възнаграждение. Въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което от 01.10.2012 г. ищцата работела при ответника на длъжност „1/2 старши учител философия“. С допълнително споразумение №РД-05-171/17.09.2014 г. трудовото правоотношение между страните било изменено, като на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.2 КТ, считано от 01.10.2014 г., за неопределено време с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, ищцата била преназначена на длъжност „старши начален учител“. Със заповед №РД-05-61/31.03.2015 г. ответникът е прекратил правоотношението на основание чл.71, ал.1 КТ. Спорът между страните е дали трудовите функции на длъжността, на която ищцата е била преназначена, са съществено различни от тези на заеманата преди това от нея длъжност. Разпоредбите на чл.124 ал.1 и чл.129г ППЗНП регламентират учителските длъжности /младши учител, учител, старши учител, главен учител, методик/ като степени, обусловени от нивото на знания и умения, а не като видове учителски длъжности от гледна точка същностните особености на основната трудова функция на учителя – преподаването по определена материя. Безспорно всички „старши учители“ в училищата имат идентични задължения по чл.129г ал.1 т.1 ППЗНП, но това са „специфични“ задължения, което е изрично посочено и в разпоредбата, и те са свързани със заеманата от тях старша учителска степен. Извън тях всички учители, независимо от степента им по чл.124 ППЗНП, имат основното задължение да преподават по определен предмет. Всъщност и първото „специфично“ по чл.129г ал.1 т.1 б.“а“ ППЗНП задължение на старши учителя е свързано с определен предмет. Именно възложеното на учителите преподаване по един или друг предмет предпоставя идентичността или разликата в трудовите им функции независимо от степента на учителската им длъжност. Ищцата е била „старши учител по философия“, а е преназначена за „старши начален учител“. Старшият учител е такъв не изобщо, а по точно определен предмет. Разликата между преподаването на философия в горния образователен курс и преподаването на изучаваните в началния курс предмети е очевидна. Това се напълно различни по съдържание трудови функции. Ето защо, макар ищцата да е останала в степента „старши учител“, тя е преназначена на нова, съществено различна по трудова функция длъжност, което дава възможност за включване и на клауза за изпитване. Ето защо тази клауза е действителна. Условие за законност на прекратяването по чл.71, ал.1 КТ е правото да бъде упражнено преди изтичане изпитателния срок. Не може да се приеме, че началният момент на този срок е преди 01.10.2014 г. независимо от това кога фактически ищцата е започнала да работи на новата длъжност и какви устни уговорки е имало за това. Не е възможно периодът, в който трудовият договор между страните не е бил действително изменен, да бъде присъединен към следващия период на действително изменение и отношенията между тях в първия да се уредят при условията на последвалото действително изменение. Началото на изпитателния срок по действителното изменение на трудовото правоотношение не може да бъде отнесено към предхождащ изменението период. При начална дата 01.10.2014 г. и при прилагане на чл.70 ал.4 КТ за 15 дни отсъствие на ищцата по уважителни причини, срокът за изпитване изтича на 16.04.2015 г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е връчвал три пъти – веднъж на 31.03.2015г., когато ищцата отказала получаването й и отказът е удостоверен от един свидетел, втори път на 01.04.2015 г., когато ищцата лично получила заповедта и отбелязала, че възразява, трети път заповедта е изпратена по куриер. Трикратните действия на ответника за връчване на заповедта не възпрепятстват възможността да се направи извод кога волеизявлението му е стигнало до ищцата. При всички случаи на 01.04.2015 г. ищцата лично е получила заповедта, както е видно от документа и както се признава в жалбата. Следователно на 01.04.2015г. волеизявлението на ответника е достигнало до нея и е произвело действие за прекратяване на трудовото правоотношение, като то е осъществено преди крайната дата на изпитателния срок. Оттук следва, че исковете са неоснователни.
Ответникът по касационната жалба С. „Л. К.”, [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: допустимо ли е съдът да приеме единствено въз основа на нормативен акт и наименование на длъжността, че са налице напълно различни по съдържание трудови функции между длъжностите, заемани преди и след подписването на споразумение по чл.119 КТ; възлагането на учителите на преподаване по един или друг предмет означава ли наличие на разлика в трудовите функции; необходимо ли е допълнителното споразумение по чл.119 КТ да е в писмена форма, за да е валидно новото трудово правоотношение; от кой момент започва да тече срокът за изпитване – от влизане в сила на споразумението или от датата, на която работодателят е възложил на работника или служителя реално да изпълнява новите трудови функции. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №20 от 03.02.2016 год. по гр. дело №776/2015 г. на Добричкия окръжен съд Повдигнатите въпроси са правнорелевантни, но не са решени в противоречие с представената практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази представена от касатора. Според нея при определянето на това дали трудовите функции на две длъжности са идентични или не се изхожда от тяхното наименование, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. Преподавателите по учебни предмети, които са съществено различни, имат и съществено различаващи се трудови функции. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл.119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Реалното изпълнение на новите трудови функции /правомерно или не/ преди споразумението по чл.119 КТ е без правно значение за началото на уговорения срок за изпитване.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 300 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №20 от 03.02.2016 год. по гр. дело №776/2015 г. на Добричкия окръжен съд
ОСЪЖДА Р. К. С., [населено място], да заплати на С. „Л. К.”, [населено място], 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.