О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 03 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 64/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. М., [населено място], срещу определение № 570 от 22.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 636/2016 г. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено определение №2094 от 20.09.2016 г. по ч.гр.дело №210/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане молба на жалбоподателя вх. № 26885/15.09.2016 г., депозирана чрез Пловдивския районен съд на 12.09.2016 год. по гр.дело №8753/2015 г.
Въззивният съд е приел, че по същество се касае за молба по чл. 250 ГПК за допълване на определение №399 от 22.02.2016г., постановеното по в.ч.гр.дело №210/2016г. на Пловдивския окръжен съд, чрез произнасяне по заявено с частната жалба, по която е образувано делото, искане за възстановяване на срок. В частната жалба, по която е образувано в.ч.гр.дело №210/2016г. на ПОС, не е инкорпорирано искане на жалбоподателя М. за възстановяване на срок, по което окръжният съд да е пропуснал да се произнесе с постановеното от него по делото определение №399 от 22.02.2016 г.
Жалбоподателят поставя следния процесуалноправен въпрос, за който сочи, че е противоречиво решаван от съдилищата – основание за касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: дали молбата за възстановяване на срок е преюдициален въпрос и първо трябва да бъде разгледан той, след което въззивната инстанция да осъществи контрол на жалбата срещу връщане на исковата молба или пък на частната жалба. Не е приложена противоречива практика на съдилищата с оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос е неотносим, защото не е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Те са обусловени от извода за липса на искане за възстановяване на пропуснат срок до Пловдивския окръжен съд като съд, пред който е следвало да се извърши просрочено действие. Отделно от това жалбоподателят не е изпълнил процесуалното си задължение да приложи противоречива практика на съдилищата с оглед на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 570 от 22.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 636/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.