5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 11.07.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1672/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. П., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Р. Д., срещу въззивно решение № 1570 от 08.12.2016 г. по в. гр. дело № 2138/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3414 от 28.09.2016 год. по гр. дело № 7390/2016 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна.
Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че по силата на трудов договор № 81069 от 19.09.2011 г. ищцата Е. П. е заемала длъжността „кондуктор“ в [фирма], [населено място]. Същата е била запозната с трудовата си характеристика и правилата за вътрешния ред. Със заповед № 611 от 21.04.2016 г. на изпълнителния директор на [фирма] на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 188, т. 3, вр.чл. 187, т. 7, т. 8 и т. 10, вр.чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ, поради нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в нарушение на правилата за продажба на билети – продажба на стари билети, неописани в контролния лист за деня. В заповедта е посочено още, че П. е уронила доброто име на предприятието, създала е предпоставки то да претърпи реални финансови загуби, а пътниците да претърпят имуществени щети, тъй като билетът се явява тяхната застрахователна полица при настъпване на ПТП. П. е дала обяснения, в които сочи, че е налице злоумисъл от страна на лица, заемащи ръководни постове и че не е осъществила нарушението. От длъжностната характеристика на П. е видно, че основните задължения за длъжността са изискването да не допуска наличие на пътници без превозни документи и да спазва забраната за продажба на стари превозни документи или превозни документи не по установения образец /раздел II, т.6/, да спазва ВПРЗ, ВПТР и всички вътрешни заповеди и наредби в дружеството /раздел II, т. 9/, като за вреди от неправилна продажба на превозни документи, както и за продажба на стари такива или превозни документи не по установения образец носи материална отговорност /раздел ІІІ, т. 3/. От показанията на свидетелката В. Д. К. се установява, че нарушението е било констатирано, въпреки усилията на самата П. да подмени продадените от нея недействителни билети на трима от пътниците.
Въззивният съд е приел, че в настоящия случай нарушението е установено и доказано по несъмнен начин, като се сочи, че е спазена и нормата на чл. 333 КТ – изискано и получено разрешение от Инспекцията по труда за налагане на най-тежкото наказание. Процесната заповед № 611 от 21.04.2016 г. съдържа всички изискуеми реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. От показанията на свидетелката В. Д. К. /служител на [фирма] и на процесната дата – 09.01.2016 г. е един от общо двамата служители, осъществили проверката/ се установява, че след качването им в превозното средство П. е направила опит да подмени вече продадените от нея стари билети на пътници, намиращи се в автобуса; били са установи в резултат на проверката вече продадени от П. стари билети, несъответстващи на контролния номер, който е имал кочана, предоставен на ищцата от дружеството – ответник. Ищцата не е възразила против констатациите, а в дадените от нея обяснения се съдържат твърдения, изцяло ирелевантни за предмета на делото. Представени са и писмени документи – докладна, КП, копие на продадените стари билети.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на жалбоподателката е изложил съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е да се установява със свидетелски показания „опит“ да се извърши нещо. Наведени са доводи, че отговорът на въпроса следва да е отрицателен, тъй като опитът не представлява осъществил се факт, а е мнение и оценка на свидетеля за конкретната ситуация. Посочено е, че правилният отговор на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения за наличие на и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Достатъчно ли е за пълното доказване на правнорелевантния факт установяването по делото на доказателствен факт, обстоятелство – индиция /косвено доказателство/, без то да се подкрепя от което и да било друго доказателство по делото. Сочи се противоречие с решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело № 160/2015 г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 1570 от 08.12.2016 г. по в. гр. дело № 2138/2016 г. на Варненския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Не са налице както общото основание за достъп до касационно обжалване по поставените въпроси, така и допълнителното основание. Въззивният съд не се е произнасял по така поставените въпроси и същите не са обуславящи спора. Въпросите са поставени общотеоретично и са неотносими относно решаващите изводи на въззивния съд.
Използваният в първия въпрос термин „опит“ не кореспондира с направените от въззивния съд констатации за извършени от П. нарушения на трудовата дисциплина. Така поставеният въпрос е фактически, а не правен такъв, тъй като съдържа фактически твърдения по съществото на спора и касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и доказателствата относно доказването на конкретни факти. И двата повдигнати въпроса са формулирани в контекста на собственото разбиране на касатора за установените в процеса факти, които обаче се различават от възприетото от въззивния съд. Такива факти съдът не е приел да следват от събраните доказателства и съответно не е давал разрешение по така формулираните въпроси. В производството по реда на чл. 288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти.
С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичната такава. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че не са налице и специфичните предпоставки за достъп до касационно обжалване. По никакъв начин не е обосновано твърдяното по първия въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които представляват единно основание, съобразно разясненията на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК обосновка в тази насока не е направена. Посочената към втория въпрос като противоречива практика на ВКС е неотносима към настоящия казус, тъй като цитираното решение касае различен казус – постановено е по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, и се отнася до различни от настоящите правни въпроси.
Така повдигнатите въпроси не могат да обосноват извод за наличие на общо и допълнително основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въпреки изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1570 от 08.12.2016 г. по в. гр. дело № 2138/2016 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.