2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 29 ноември 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2207/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, подадена от процесуалния му представител юрисконсулт А. Т. и по касационна жалба на И. Г. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ц. П., срещу въззивно решение №26 от 17.02.2016 г. по гр. дело №598/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него е потвърдено решение №277 от 09.05.2014 г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№1854/2013 г., с което е признато за установено по отношение на И. Г. С., че дължи на Дирекция за национален строителен контрол 5125. 42 лв., представляващи извършени разходи за премахване на незаконен строеж по принудителен ред в изпълнение на Заповед № ДК-02-КН-21/04.08.2008 г. на началника на РДНСК [населено място], ведно със законната лихва, считано от 12.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над уважения размер до претендираните 5761. 33 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Ответникът по касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол – И. Г. С., [населено място], чрез адвокат Ц. П., оспорва жалбата. Моли за присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба на И. Г. С., [населено място] – Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ, чрез юрисконсулт К. С., оспорва жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Кюстендилският окръжен съд е приел за установено, че извършител на строежа е ответникът по иска. Това е така, защото заповедта за премахване на незаконния строеж №ДК-02-КН-21/04.08.2008 г. на Началника на РДНСК [населено място] е обжалвана пред Кюстендилския административен съд, като в това производство ответникът С. е участвал като заинтересована страна. С решение от 22.12.2008 г., постановено по адм.д.№416/2008 г. по описа на Административен съд – Кюстендил жалбата е отхвърлена, като изрично е посочено, че решението има действие и по отношение на И. Г. С. по силата на чл. 172, ал. 4 и чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК. С решение №6092/12.05.2009 г. на ВАС по адм.д.№ 1171/2009 г. решението на Административен съд – Кюстендил е оставено в сила. На основание чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. По предвидения административен ред е установено, че е налице незаконен строеж представляващ „Масивна двуетажна жилищна сграда”, собственост на Т. Б., както и че същият строеж е изпълнен от И. Г. С. без изискващите се строителни книжа. По делото няма спор, а и от заключението на вещото лице се установява, че са останали неразрушени елементи от процесната сграда, т.е. строежът не е премахнат до кота терен, но строежът във вида, в който е разрушен не е годен за ползване. Налице е премахване на незаконен строеж по смисъла на § 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 год. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. По делото е представен протокол за извършените разходи по премахването на незаконния строеж от 08.11.2011 г. Същият отразява извършените по вид и стойност СМР по премахване на незаконния строеж, подписан от представител на фирмата изпълнител и от представители на ДНСК. Според въззивния съд в посочения му вид протоколът представлява частен свидетелстващ документ и като такъв отразява изгодни за издателите си факти. За оборване на данните в него са допустими всички доказателствени средства – техническа експертиза, свидетелски показания, писмени доказателства. В тази връзка ответникът в отговора на исковата молба е оспорил посочената в протокола стойност, отнасяща се за премахване на стоманобетонната плоча с твърдението, че тя е завишена, тъй като изпълнението на тази дейност е извършено ръчно, а не машинно. Въззивният съд, позовавайки се на показанията на свидетелите И. Д. и П. М. и на допълнителното заключение на вещото лице инж. К. С. е приел, че не е възможно разбиването на стоманобетона да е извършено ръчно.
Касаторът Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ е формулирал въпроси, по които счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Дали оспореният протокол от 08.11.2011 г. – приложение № 5 по чл. 15 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. /за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол/ е официален свидетелстващ документ или е частен свидетелстващ документ;
2. Може ли да се обори истинността на частен свидетелстващ документ със събраните пред Районен съд – Дупница доказателства и има ли частният свидетелстващ документ материална доказателствена сила или притежава само формална доказателствена сила;
3. Ако се приеме, че частният документ има само формална доказателствена сила, то може ли да бъде открито производство по оспорване на съдържанието му по чл. 193 ГПК.
Касаторът И. Г. С. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси:
1. Ползват ли се мотивите на решението на административния съд със сила на присъдено нещо? – сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 143 от 07.12.2010г. по т.д. № 1100/2009г. на ТК, І т.о. и решение № 610 от 09.12.2008г. по т.д. № 391/2008г. на І т.о.
2. Ползват ли се мотивите на решението на административния съд със сила на присъдено нещо по отношение на това кой е изпълнил незаконния строеж? – не е посочено кое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК се поддържа.
3. При потвърждаване на заповед № ДК-02-КН-21 от 04.08.2008г. установено ли е със сила на присъдено нещо кой е извършил строежа, след като тя касае неговата законност и подлежи ли той на премахване? – не е посочено кое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК се поддържа.
4. Проверката за законосъобразност на заповедта по чл. 225 ЗУТ по съдебен ред обхваща ли и обстоятелството кой е извършил строежа? – твърди се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №26 от 17.02.2016 г. по гр. дело №598/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд по поставените в двете касационни жалби въпроси.
По касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ: Въпросите са обусловили изхода на спора, но не са от от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея посоченият протокол отразява извършените по вид и стойност СМР по премахване на незаконния строеж, подписани от представител на фирмата изпълнител и от представител на възложителя. Протоколите не са официални свидетелстващи документи и не удостоверяват с материална доказателствена сила фактите относно вида и стойността на извършените СМР по премахване на незаконния строеж, защото тези факти не са осъществили пред представителя на ДНСК. В тази си част те имат характер на частни свидетелстващи документи. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат. За опровергаване на удостовереното с него фактическо положение са допустими всички доказателствени средства – техническа експертиза, свидетелски показания, писмени доказателства /определение №337 от 22.03.2011 г. по гр. дело №1493/2010 г. на ВКС, III г.о./.
По касационната жалба на И. Г. С.: така формулираните от него въпроси не отговарят на общия критерий за достъп до касационно обжалване, тъй като по тях не е налице произнасяне на въззивния съд, поради което същите са неотносими. Въззивният съд е приел, че по предвидения административен ред е установено, че е налице незаконен строеж, който е изпълнен от ответника по иска. На основание чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, както и че влязлото в сила решение на административния съд в производството по съдебното обжалване на заповедта за премахването обвързва гражданския съд относно установеното от административния съд, но във въззивното решение не е обсъждан въпросът за това ползват ли се мотивите на решението на административния съд със сила на присъдено нещо.
Съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №26 от 17.02.2016 г. по гр. дело №598/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.