1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 14 март 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 274/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Д. Т., срещу въззивно решение №1566 от 26.08.2015 г. по гр. дело №1926/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2229 от 18.05.2015 г. по гр. дело №877/2015 год. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение относно длъжността “специалист клиентски оперции”, с място на работа бизнес център В., финансов център „Осми приморски полк” на основание трудов договор №220/11.06.2014 г. В договора е посочено, че същият е сключен на 11.06.2014 г., на основание чл.68 КТ до завръщане на титуляра и със срок за изпитване 6 месеца в полза на дружеството. С допълнително спорзумение №401/07.10.2014 г. ищцата е преназначена на същата длъжност във финансов център “Чайка”, бизнес център В., считано от 09.10.2014 г. и е променен срокът на договора – до завръщане на титуляра Д. Георгиева, считано от 09.10.2014 г. Изрично е посочено, че допълнителното споразумение е неразделна част от трудов договор №220/11.06.2014 год. Трудовото правоотношение е било прекратено, със заповед на работодателя № 453/25.11.2014г., връчена на ищцата на 27.11.2014г., на основание чл.71, ал.1 КТ – прекратяване в срока на изпитване. Предявените от ищцата искове са неоснователни, защото се установява, че с ищцата е сключен трудов договор със срок за изпитване – 6 месеца. Целта на договора е работодателят да има възможност да провери годността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа. При прекратяването на такъв вид договори страната, в чиято полза е уговорено изпитването може да прекрати договора едностранно без предизвестие във всеки момент до изтичане на срока за изпитване и нейното волеизявление не е необходимо да бъде мотивирано. Страните са се съгласили изрично с допълнителното споразумение, неразделна част от трудов договор №220/11.06.2014 г., да бъде определен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Ирелевантно е обстоятелството точно какви клаузи са променени с него, след като не са изменили тази за изпитване. От доказтелствата по делото не може да се направи извод за постигнато между страните съгласие за отпадане на клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя, поради което следва да се приеме, че същата е продължила да действа. В случая трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Ето защо трудовото правоотношение е прекратено законно.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях; представлява ли допълнителното споразумение за изменение едновременно мястото на работа и срока на договора нов трудов договор и законно ли е прекратяването на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 КТ ако в допълнителното споразумение липсва клауза за изпитване. Счита, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №1566 от 26.08.2015 г. по гр. дело №1926/2015 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са правнорелевантни. Първият от тях не е решен в противоречие с посочената практиката на ВКС, а в съответствие с нея. Според посоченото от жалбоподателката решение №126/09.05.2011 г. по гр. дело №421/2009 г. на ВКС, IV г.о. обстоятелства по делото са всички факти, в т.ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145 ГПК, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения процесуалноправен въпрос в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Вторият повдигнат въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него има задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. Съобразно разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценят в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. По взаимно съгласие на страните с допълнително писмено споразумение може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Всяка договорна клауза може да бъде променена, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. То обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за отпадане едновременно на повече от една клауза, но промяната на едни клаузи като тези за мястото на работа и срока на договора не представляват нов трудов договор. С такива изменения не може да се обоснове извод за мълчалива отмяна и на клаузата за изпитване. Такова тълкуване не отговаря на действителната обща воля на страните да променят точно определена клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие само за изменение мястото на работа и срока на договора, то това означава, че няма валидно съгласие за отпадане на клаузата за изпитване. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Те са различни по своята същност и за тяхното сключване и прекратяване има различни законови изисквания./вж. решение №95 от 18.04.2012 г. по гр. дело №1604/2010 г. на ВКС, IV г.о./
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1566 от 26.08.2015 г. по гр. дело №1926/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. И., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.