4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 20.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 2586/2017 г.
Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му юрисконсулт А. А., срещу определение № 274 от 21.04.2017 г. по ч. гр. дело № 166/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 31 от 12.01.2017 г. по ч. гр. дело 2493/2015 г. на Ловешкия районен съд. С първоинстанционното определение е оставено без разглеждане искането на [фирма] за отмяна на определение № 484 от 06.06.2016 г. по ч.гр. дело № 2493/2015 г. на Ловешкия районен съд за спиране на принудителното изпълнение по отношение на солидарните съдлъжници [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], на основание чл. 253 ГПК.
Въззивният съд е приел, че образуваното първоинстанционно производство /ч.гр. дело № 2493/2015 г. на Ловешкия районен съд/, е заповедно и е започнало по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от кредитора [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], съдлъжник [фирма], [населено място], и съдлъжник [фирма], [населено място]. Претендирано е солидарно заплащане на кредитора на сумата 9 769.05 евро, представляваща част от дължима главница по договор за банков кредит №925/27.12.2007 г., изменен и допълнен с анекс №1/01.02.2008 г., анекс №2/27.02.2008 г., анекс №3/18.04.2008 г., анекс №4/04.06.2008 г., анекс №5/17.12.2008 г., анекс №6/23.12.2008 г., анекс №7/16.01.2009 г., анекс №8/11.02.2010 г., анекс №9/29.04.2010 г., анекс №10/23.12.2010 г., анекс №11/22.08.2011 г., анекс №12/20.09.2011 г., анекс №13/17.08.2012 г., анекс №14/14.05.2013 г. и анекс №15/21.07.2014 г. към него, с общ размер 4 933 375,09 евро; 1 729.98 евро, представляваща част от дължими наказателни лихви по договора за кредит, с общ размер 105 301.08 евро, ведно със законната лихва върху сумата 9 769.05 евро, считано от 11.11.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 449.80 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, платена по сметка на съда държавна такса и 867.35 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 8 ГПК. Ловешкият районен съд е уважил искането изцяло и е издал заповед №1585/21.12.2015 г. и изпълнителен лист в полза на [фирма] срещу длъжника [фирма] и съдлъжниците [фирма] и [фирма]. [фирма]-В. е подал възражение вх. №4004/10.05.2016 г. срещу заповедта за изпълнение от страна на длъжника с искане за спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №1585/21.12.2015 г. и изпълнителен лист по ч.гр. дело №2493/2015 г. на Ловешкия районен съд на основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Ловешкият районен съд е постановил определение № 484 от 06.06.2016 г. по ч. гр. дело № 2493/2015 г., с което е спрял, на основание чл. 420, ал. 2 ГПК, принудителното изпълнение на заповед № 1585/21.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело №2493/2015 г. по описа на същия съд. С писмена молба вх. №6667/22.07.2016 год., [фирма]-София е поискало от Ловешкия районен съд допълване/тълкуване на определение № 484 от 06.06.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 2493/2015 г. по описа на Ловешкия районен съд, като последният се е произнесъл с определение от 31.08.2016 г., с което е оставил искането по молбата като недопустимо без разглеждане, а този съдебен акт е потвърден с определение № 816 от 16.02.2016 г. по ч. гр. дело № 536/2016 г. на Ловешкия окръжен съд, с което определение е оставено без разглеждане като недопустимо искането за прогласяване нищожност на определение № 484 от 06.06.2016 г. по ч.гр.дело №2493/2015 г. на Ловешкия районен съд.
След приключване на производството за тълкуване/допълване на определение № 484 от 06.06.2016 г. на Ловешкия районен съд е подадена писмена молба вх. №232/09.01.2017 г. от [фирма]-град София, с която се иска, на основание чл. 253 ГПК, да бъде отменено определение № 484 от 06.06.2016 г. на Ловешкия районен съд за спиране на принудителното изпълнение по отношение на солидарните длъжници – „Петрол Холдинг” и [фирма], тъй като за разлика от съдлъжника [фирма], не са подали възражения и за тях заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са влезли в сила и изпълнителното производство следва да продължи.
Ловешкият окръжен съд е приел, че искането за приложение на чл. 253 ГПК е недопустимо по отношение на определенията по чл. 420 ГПК, от кръга на които е счел, че е определение № 484 от 06.06.2016 г. на Ловешкия районен съд за спиране на принудителното изпълнение. С разпоредбата на чл. 253 ГПК е дадена възможност на съда да изменя определенията, които не са обжалваеми и с тях не се приключва производството. Определението по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението подлежи на обжалване с частна жалба /чл. 420, ал. 3 ГПК/ и при това положение е неприложима процедурата на чл. 253 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са наведени доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ следва ли съдът, постановил определение, което не слага край на делото, да допусне изменянето или отмяната на същото определение, при наличие на предпоставките, посочени в чл. 253 ГПК, когато това определение подлежи на обжалване, но срокът за обжалването му е изтекъл и 2/ следва ли съдът, постановил спиране на незабавното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2 ГПК по отношение на всички солидарни длъжници, да измени или отмени акта си при условията на чл. 253 ГПК в случай, че заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист бъдат обезсилени само по отношение на някой от солидарните длъжници, а по отношение на други те влязат в сила.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., констатира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 31 от 12.01.2017 г. по ч. гр. дело 2493/2015 г. на Ловешки районен съд, с което е оставено без разглеждане искането на [фирма] за отмяна на определение № 484 от 06.06.2016 г. по ч.гр. дело № 2493/2015 г. на Ловешкия районен съд за спиране на принудително изпълнение по отношение на солидарните длъжници [фирма], [населено място], и съдлъжникът [фирма], [населено място]. Първоинстанционното производство /ч.гр. дело № 2493/2015 г. на Ловешкия районен съд/, е заповедно и е започнало по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от кредитора [фирма]-София против [фирма], [населено място], съдлъжник [фирма], [населено място], и съдлъжник [фирма], [населено място].
Оттук следва, че Върховният касационен съд е сезиран с частна жалба срещу въззивно определение, постановено в заповедно производство. Съгласно даденото в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
С оглед горното частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу определение № 274 от 21.04.2017 г. по ч. гр. дело № 166/2017 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.