2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 29 юни 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2557/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. В., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат А. А., срещу въззивно решение №9 от 13.12.2014 год. по гр. дело №2434/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2189 от 27.05.2014 г. по гр. дело №1480/2013 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Н. С. Л. за сумата 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в – некомпетентност да извърши аутопсия на животно, за което се твърди, че е убито от ищеца, неизвършена рентгенография на същото убито животно, издаване на документи и даване на свидетелски показания пред органите на съдебната и изпълнителната власт, от чието съдържание се дава основание за повдигане и поддържане на обвинение в тежко умишлено престъпление спрямо ищеца. Въззивният съд е приел, че срещу А. С. В. е било повдигнато обвинение от РП-град П. за извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК , а именно противозаконно унищожаване на куче, собственост на Н. Н.. Пловдивският районен съд е постановил осъдителна присъда за ищеца. Присъдата е била обжалвана от него и Пловдивският огръжен съд е отменил осъдителнат присада и е оправдал ищеца. Оправдателната присъда е влязла в сила на 17.07.2010 г. Ответникът по иска по молба на собственика на убитото куче е извършил аутопсия на същото животно, направил е рентгенова снимка, за да установи проектилите и поставяне на точна диагноза, а също така е и разпитан като свидетел. За нуждите на наказателния процес обаче наказателният съд е назначил ветеринарно – медицинска експертиза с вещо лице, което е изготвило заключение, прието по съответния ред. Показанията на свидетеля Н. С. Л. са за установяване на обстоятелства, които не са свързани с идентифициране на лицето, за което има данни да е застреляло кучето. Органите на досъдебното производство и първоинстанционният наказателен съд са кредитирали съдебната експертиза, както и показанията на всички свидетели, а не само тези на ответника по иска. Освен това е установено от прието заключение на ветеринарномедицинска експертиза, че констатациите и изводите на ответника относно извършената аутопсия на убитото куче и разчитането на рентгеновата снимка са правилни. Ето защо искът е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба Н. С. Л., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: трябва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и всички изложени във въззивната жалба съображения; необходимо ли е да бъдат изложени мотиви за наличието на всички елементи от състава на деликта; длъжен ли е въззивният съд служебно да съобрази, че адвокатското възнаграждение е прекомерно завишено с оглед задължителното тълкуване, дадено с ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; приравнява ли се липсата на ясно и точно формулирани мотиви на липса на мотиви; трябва ли въззивният съд да се съобрази с фактическите констатации, залегнали в мотивите на решение по наказателно дело, касаещо същия предмет и страни и следва ли гражданският съд да спре разглеждането на висящото пред него производство при наличието на образувано наказателно такова, което би се явило преюдициално по отношение на въпроси от предмета на доказване по гражданското дело. Освен това касаторът твърди, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото въззивното решение е неправилно обосновано, постановено е при неточно тълкуване на закона и при несъобразяване с практиката на ВКС. Въззивното решение би създало противоречие в практиката на съдилищата при решаване на подобни материалноправни въпроси и за това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №9 от 13.12.2014 год. по гр. дело №2434/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. Това е така, защото жалбоподателят е повдигнал конкретни правни въпроси, но не е посочена в противоречие с коя практика на ВКС са решени те. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен не само да формулира правния въпрос от значение за изхода по делото, но и да посочи конкретното решение на ВКС, в противоречие на което той е разрешен, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая касаторът е посочил само по въпроса длъжен ли е въззивният съд служебно да съобрази, че адвокатското възнаграждение е прекомерно завишено ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение съдът служебно не може да проверява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая има направено възражение, поради което така формулиран въпросът е неотносим. Евентуалната прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото не може да се използва пряко като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касае съществото на спора. Относно основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въобще липсва посочен правен въпрос, а са изложени само твърдения, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено при неточно тълкуване на закона и при несъобразяване с практиката на ВКС. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1 200 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №9 от 13.12.2014 год. по гр. дело №2434/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. С. В., [населено място], да заплати на Н. С. Л., със съдебен адрес – [населено място], 1 200 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.