Определение №39 от 11.1.2016 по гр. дело №5080/5080 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39
София, 11 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5080/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. К., М. С. К. и С. С. К., тримата от [населено място], приподписана от пълномощника им адвокат Ю. Р., срещу решение №12 от 02.02.2015 г. по гр. дело №1438/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1545 от 25.07.2014 год. по гр. дело №318/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение е обявен за относително недействителен по отношение на [фирма], по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, договор за продажба на недвижим имот от 16.06.2010 г., сключен с нотариален акт, вписан под № 192, том 33 на АВ – [населено място], с който С. М. К., продава на М. С. К. и С. С. К. ателие 13, намиращо се в [населено място], с площ от 90.20 кв.м. на две нива, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.51.1.13. Въззивният съд е приел, че с договор от 24.11.2009 г. [фирма], С. М. К. и [фирма] са се спогодили, че С. К. като физическо лице и едноличен търговец се задължава да заплати безусловно на дружеството сумата 234 000 лв. на равни месечни вноски до 20.12.2010 г. Въз основа на този договор кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17862/11г. на ПРС за сумата 17 359.35 лв., ведно с обезщетение за забава считано от 14.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и 347.19 лв. разноски. С решение по гр.д.№ 3041/12г. на ПРС влязло в сила на 28.11.2012 г. е уважен иск на кредитора по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по отношение на едноличния търговец. Физическото лице С. С. К. не е подавало възражение против заповедта за изпълнение. С договор за продажба на недвижим имот от 16.06.2010 г., сключен с нотариален акт, вписан под № 192, том 33 на АВ – [населено място], С. М. К. е продал на децата си – ответниците по иска М. С. К. и С. С. К. ателие 13, намиращо се в [населено място], с площ от 90.20 кв.м. на две нива, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.51.1.13. Предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен и доказан. Има действително вземане, което е възникнало преди извършване на действието, чиeто обявяване за недействително се иска. Налице е действие, което уврежда кредитора, както и знание на купувачите за увреждането. Увреждащо действие спрямо кредитора е всеки правен или фактически акт, с който би се осуетило или затруднило осъществяването на права на кредитора. Увреждане е налице при лишаване на длъжника от имущество, при намаляване на имуществото или при затрудняване по какъвто и да е начин удовлетворяването на кредитора. Налице е и знание на длъжника за увреждането. Не е оборена презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Разпитаните свидетели са близки на продавача, но не и на децата му, които са купувачи на имота. Те нямат непосредствени впечатления и с показанията си не установяват, че децата на продавача са били лишени от възможността да узнаят за увреждането.
Ответникът по касационната жалба [фирма], Б., оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: чия е доказателствената тежест за оборване презумпцията по чл.135, ал.1 ЗЗД за липса на знание за увреждане на кредитора от страна на приобретателите на имота по възмездна сделка; следва ли да се уважи искът с правно основание чл.135 ЗЗД в случаите, при които длъжникът разполага с имущество, чиято стойност надхвърля многократно размера на задължението и разпростира ли се приложното поле на иска по чл.135 и по отношение на несеквестируемото имущество на длъжника. Считат, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са ТР №1/2014 г. от 02.04.2014 г. по тълк. дело №1/2014 г. на ОСГТК на ВКС и определения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №12 от 02.02.2015 год. по гр. дело №1438/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, но са решени съобразно задължителната съдебна практика. Според разпоредбата на чл.135, ал.2 ГПК когато сделката е между възходящ и низходящ, знанието на приобретателя се предполага. Това е оборима презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на кредитора поради трудността за доказване на знанието за увреждане като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт. Тази презумпция задължава съда да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори. Искът с правно основание чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане с имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. Цялото имущество на длъжника е секвестируемо, но в разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК са въведени изключения, според които определени имуществени права на длъжника са несеквестируеми. Разпоредбите имат социално основание и са насочени към защита на длъжници – физически лица. Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако нито той, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, надвишаващата част се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 Закона за собствеността. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12 от 02.02.2015 г. по гр. дело №1438/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top