1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
София, 29 октомври 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3427/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. М., срещу решение от 15.01.2015 г. по гр. дело №1523/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2013 г. по гр.дело №43818/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. § 5 от ДР на ПМС № 90 от 26.05.2000 г. да заплати в полза на У.н.с.с. сумата от 11 999.92 лв., представляваща получени от ответника стипендии, подлежащи на връщане поради отписване от докторантура, записана по държавна поръчка по научна специалност „Икономика и управление” към катедра „Индустриален бизнес и предприемачество” в У., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2009 г. до окончателното и изплащане.
Въззивният съд е приел, че жалбата е бланкетна, като в нея не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение, а с доводи за това, че то е постановено при нарушение на матералния и процесуален закон е поискана неговата отмяна. Настоящата инстанция действа при условията на ограничен въззив и в тази връзка не следи служебно за правилността на решението, поради което при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за правилно.
Ответникът по касационната жалба У.з.н.с.с., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния правен въпрос: има ли право съдът да остави без разглеждане по същество въззивната жалба, преценявайки я като бланкетна, без да вземе под внимание последващите уточнения, които представляват правни доводи, насочени към правилното прилагане на императивна нормативна уредба, относима към конкретния казус. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представено е ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 15.01.2015 г. по гр. дело №1523/2014 г. на Софийския градски съд. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос не обуславя крайното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че при проверка правилността на първоинстанционното решение е ограничен от заявените във въззивната жалба оплаквания, каквито в случая липсват, а и няма нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок служебно от въззивната инстанция.
Съобразно изхода на спора касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба 667.50 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2015 г. по гр. дело №1523/2014 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., [населено място], да заплати на У. н. и с.с., [населено място], 667.50 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.