1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 16 февруари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 550 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от А. К. Н., чрез адвокат Маргарита Бояджиева от САК против определение № 428 от 10.12.2015 г. по ч.гр.д. № 370/2015 г. на Апелативен съд – Бургас, с което се потвърждава определение № 2124 от 14.09.2015 г. по гр.д. № 322/2015 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
По делото се установява, че ищецът е предявил установителен иск за собственост на недвижим имот в [населено място], [община], чието дворното място е било включено в производството за делба по гр.д. № 42/2010 г. на РС-Царево. Съдът е констатирал, че в отговора на исковата молба по делбеното дело са били въведени всички възражения относно собствеността на имота, които са посочени като основания в исковата молба на ищеца по настоящото дело, поради което искът за собственост е недопустим.
Бургаският апелативен съд е възприел изводите на първата инстанция за недопустимост на иска за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК, поради липсата на правен интерес на ищеца по делото, а неговите доводи следва да бъдат разгледани в делбеното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е редовна. В нея се твърди неправилност на определението и искане то да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос „допустимо ли е и има ли ищецът правен интерес да предяви иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК по отношение на един от делбените имоти, за да защити правата си в пълен обем, въпреки че е направил възражение с отговора си по висящото делбено производство (в чийто предмет са включени и други имоти и други страни), чието решение по допускане на делбата не е влязло в сила”.
На поставения въпрос е даден отговор с разясненията към т.2 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.
В съдебната практика на ВКС непротиворечиво се приема, че споровете между съсобствениците във връзка с техни общи вещи и права могат да бъдат предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или в производство за съдебна делба – решение № 120/13.06.2014 г. по гр.д. № 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и определение № 16/08.01.2015 г. по ч.гр.д. № 5994/14 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Според изложените мотиви в тези актове е допустимо съделител да предяви установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК докато е висящо производството по допускане на делбата. Разпоредбата на чл.342 ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че въззивният съд правилно е приел, че правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е приел, че след като всички възражения на ищеца относно собствеността на имота са въведени от него в отговора на исковата молба в образуваното дело за делба, те следва да бъдат разгледани в делбеното производство. Изводите на съда са в противоречие с решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 56052013 г. на ВКС, І г.о., по чл.290 ГПК, според което споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 ГПК, с което се допуска делбата.
В обжалваното определение, апелативният съд неправилно се е позовал на определение № 21/17.01.2011 г. по ч.гр.д. № 485/2010 г. на ВКС, І г.о.,постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в което се приема, че оспорването на сделките е следвало да стане до провеждането на първото съдебно заседание в делбеното производство, където най-късно се въвеждат в процеса всички оплаквания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 ГПК. Това определение е постановено по процесуалноправния въпрос дали следва да се спре делбеното производство до приключване на иска по чл.40 ЗЗД, т.е. оспорването на сделката следвало ли е да стане до първото съдебно заседание по делбата или е допустимо и в по-късен момент, включително и чрез иск по общия ред. Отговорът на този въпрос е даден в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.133 ГПК и няма отношение към въпроса за допустимостта на преюдициалния спор за собствеността на вещ, включена в производството за делба, когато няма влязло в сила решение в първата фаза.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Допустимостта на предявения иск за собственост в отделно от висящото делбено производство се определя от наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, но и от липсата на отрицателните процесуални предпоставки /напр., влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание/. След като не е обвързан от силата на пресъдено нещо, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 428 от 10.12.2015 г. по ч.гр.д. № 370/2015 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 428 от 10.12.2015 г. по ч.гр.д. № 370/2015 г. на Апелативен съд – Бургас и връща делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.