5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
София, 18.07. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 361/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по т. „Проф. д-р А. З.“, [населено място], подадена от пълномощника и адвокат М. Б., срещу въззивно решение №101 от 24.10.2016 г. по в. гр. дело №1309/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1002 от 20.06.2016 г. по гр. дело №880/2016 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Б. Р. З. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Ответницата по касационната жалба Б. Р. З., [населено място], чрез адвокат Б. Вавова, оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна. Моли се за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че въз основа на трудов договор № 183/18.09.2012 г. и допълнителни споразумения от 30.01.2015 г. и от 30.11.2015 г. между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата към датата на прекратяване на трудовия договор е заемала длъжност „младши учител ООУП“ и е преподавала по предмет „английски език“. Със заповед № РД16-258/17.12.2015 г. работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 18.12.2015 г. В заповедта има препращане към редица документи. Те са известни на ищцата и същата е запозната с тяхното съдържание. По делото е установено, че малко след началото на учебната 2015/2016 г. между ищцата – като учител в ответната П., и част от учениците от VIII ”в”, X ”в” и X. ”а” клас, са възникнали конфликти, които са довели до неспазване на дисциплината в час от страна на учениците. По делото не са събрани доказателства, които да установяват липсата на посочените качества. Неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или служителя и то трябва да е трайно и обективно състояние, като тежестта да докаже наличието му, е върху работодателя. От показанията на свидетелите не може да се направи обоснован извод за липса на качества. Нарушенията, описани от свидетелките Я. и Б., са свързани с неспазване вътрешните правила и етичните правила за поведение, но те сами по себе си не са в състояние да обосноват категорично извод за липса на педагогически или личностни качества. Действително около началото на ноември 2015 г. дисциплината в класовете на ищцата се е влошила, вследствие на което се е нарушил учебният процес в часовете. Не е доказано обаче, че въпросното влошаване на дисциплината е в резултат на липса на педагогически или личностни качества на ищцата. Същата се е опитала да преодолее този проблем, като е потърсила съдействие от директора, пом. директора и психолога, като и тримата са посещавали учебните часове, провеждали са срещи с родители и ученици, но проблемът с дисциплината е останал. Самата директорка е правила опити да въдвори ред сред учениците, но се е оказало невъзможно, а други учители също са ходили в часовете й, за да постигнат дисциплина, но въпреки това усилията им са оставали безрезултатни. Отношението на учениците е било константно, като без значение е било дали пред тях е била ищцата, директорът, друг учител или психологът. Проблемът с дисциплината в часовете не е изолиран, а системен и въпреки обединените усилия на директор, пом. директор, учители и психолог, същият не е бил преодолян. Освен това работодателят е посочил, че изгражда изводите си на база на установеното при проверки и сигнали, извършени в рамките на по-малко от месец /17.11.2015 г. – 07.12.2015 г./ и касаещи 7 случая. Такъв период е крайно недостатъчен, за да може да се установи липса на качества на работника или служителя, представляващо едно трайно и обективно състояние. По делото има събрани доказателства, че наличието на качества е било проверявано минимум 6 пъти, в рамките на три години, като в този дълъг период, няма каквито и да е доказателства, работодателят да е констатирал твърдените фундаментални липси на качества, които, ако бяха налични, нямаше как да останат незабелязани толкова дълго време. Очевидно работодателят е бил доволен от качествата на ищцата, което го е мотивирало да сключи две допълнителни споразумения към трудовия й договор от 30.01.2015 г. и от 30.11.2015 г. /второто дори е в рамките на процесния едномесечен период/, с което се увеличава работната заплата на същата.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са посочени съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: 1/ Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви и да се произнесе по всяко наведено от страните възражение? Задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка и да изложи свои мотиви по всички изложени във въззивната жалба доводи и оплаквания, когато потвърждава първоинстанционния акт – сочи се противоречие с ППВС № 7/27.12.1965 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г., решение № 127 от 22.07.2016 г. по т. дело № 1772/2015 г. на ВКС, І т.о., решение № 990 от 24.03.2010 г. по гр. дело № 47/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; и по материалноправния въпрос: 2/ Възможно ли е състоянието, което отразява липсата на качества у работника или служителя, да бъде трайно, макар видимите му проявления да са инцидентни? Възможно ли е последиците от неизпълнение на работата да бъдат резултат от прояви на служителя, натрупващи се във времето и в този смисъл да е налице трайно неизпълнение на задълженията, като се твърди противоречие по въпроса с решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр. дело № 3687/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г. на ВКС, ІV г.о.
В изложението към касационната жалба процесуалният представител на касатора е изложил съображения за наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос: В хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ какво следва да се разбира под понятието „трайно състояние на липса на качества на работника или служителя при изпълнение на работата“ и по-специално при изтичането на какъв период от време може да се приеме, че е налице трайно неизпълнение? Сочи се липса на съдебна практика по въпроса.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 24.10.2016 г. по в. гр. дело № 1309/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
По първия поставен въпрос въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС /напр. решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 1855/2010 г. на ІV г.о., решение № 411 от 03.12.2015 г. по гр. дело № 2987/2015 г. на ІV г.о., решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. дело № 952/2015 г. на ІІІ г.о. и решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. дело № 112/2016 г. на ІV г.о./, която приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В настоящия случай, съдът е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните, обсъдил е всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Останалите повдигнати въпроси са неотносими, защото решаващите мотиви на въззивния съд са за това, че по делото въобще не е доказана липсата на качества, а съществуващият проблем с дисциплината в часовете не е изолиран, а системен и въпреки обединените усилия на директор, пом. директор, учители и психолог, същият не е бил преодолян. При това положение е без правно значение дали има трайно или не проявление на липса на кочества.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 600 лв. – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 24.10.2016 г. по в. гр. дело № 1309/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. г. по т. „Проф. д-р А. З.“, [населено място], да заплати на Б. Р. З., [населено място], 600 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.