5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 16.01. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов т. дело № 61263/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. А. и К. А. К., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адвокат М. Я., срещу въззивно решение №140 от 19.01.2016 г. по в.гр.дело №3035/2015 г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено решение от 25.02.2015 г. по гр.д. № 6131/2013 г. на Софийския градски съд в частта, в която Д. [фирма] е осъдено да заплати на касаторите обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им В. К., настъпила при ПТП на 07.08.2012 г., над установените за дължими размери от по 70 000 лв. на всеки от тях до присъдените размери от по 80 000 лв. на всеки от тях, както и в частта относно присъдената по чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в тежест на Д. [фирма] над размер от 5600 лв. до присъдения размер от 6879.46 лв. и разноски над размер от 203.35 лв. до присъдения размер от 233.35 лв. Вместо това е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от К. А. К. и К. А. А. против Д. [фирма] искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им В. К., настъпила при ПТП на 07.08.2012 г., за разликата над установените за дължими размери от по 70 000 лв. на всеки от тях до присъдените размери от 80 000 лв. на всеки, като неоснователни. Потвърдено е решение от 25.02.2015 г. по гр.д. № 6131/2013 г. на Софийския градски съд в останалата обжалваема част. Потвърдено е определение от 08.05.2015 г. по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските. Касаторите са осъдени да заплатят на Д. [фирма] сумите: 503.53 лв., представляваща разликата между присъдените разноски от 2013.13 лв. и дължимите от 2516.13 лв. пред първата инстанция, и 3106.14 лв., представляваща общо дължимите разноски през въззивната инстанция и е осъдено Д. [фирма] да заплати на адвокат М. Я. сумата от 3460 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищците по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗА за правна защита пред въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба Д. [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Въззивният съд е приел, че следва да се зачете влязлата в сила присъда на водача на лекия автомобил, тъй като същата е задължителна за гражданския съд относно обстоятелствата, че водачът е извършил посоченото деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, вр.чл. 343, ал. 1, б.“в“ НК, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него вреди, вкл. вината на водача на увреждащото МПС, която в конкретния случай е част от фактическия състав на престъплението. Въззивният съд е приел също така, че липсва съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредите. От горното е направен извод за наличие на всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя чрез преките искове по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, като се има предвид, че наличието на валиден застрахователен договор и настъпването на застрахователното събитие в срока му на действие, са обстоятелства, които не са били спорни по делото. Според въззивния съд от съдебномедицинската експертиза се установява, че пострадалата жена /на възраст 73 г./ преди инцидента е страдала от тежки хронични заболявания. Апелативният съд е отчел и обстоятелствата, че съгласно разпитаните по делегация свидетели, пострадалата е живеела сама в апартамента си в [населено място], а ищците /нейни деца/ на възраст 51 г. и 49 г. към този момент са имали собствени семейства и са живеели в отделни домакинства. Посочено е, че дъщерята К. от няколко години работела в Гърция, а синът К. живеел в А.. Въззивният съд е приел, че възрастта на пострадалата и тежко увреденото и здравословно състояние не могат да омаловажат моралните страдания на нейните деца от загубата на скъп и близък човек, но обстоятелството, че са на зряла възраст и имат отдавна създадени собствени семейства, начин и бит на живот, е от съществено значение при прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД. Не са установени по-особени отношения на близост между пострадалата и някой от низходящите, нито има други данни за търпени по-тежки по вид травми /психически или емоционални/ извън обичайните морални страдания при настъпване на подобно трагично събитие. По делото не е установено преживените морални страдания да са довели, както се твърди от ищците, до поведенчески промени или трудна адаптация към нормален живот, които обстоятелства биха имали значение за определяне на обезщетение за по-голям обем и интензитет на вредите.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси, по които твърдят наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка; при определяне размера на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания съдът трябва ли да се съобразява с практиката на другите съдилища.
Във връзка с първия поставен правен въпрос са представени решения на ВКС по чл.290 ГПК: решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 1 от 26.03.2013 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Във връзка с втория въпрос се сочат решение № 532 от 20.03.2012 г. по в.гр.д. № 3374/2012 г. на САС, решение № 67 от 27.12.2012 г. по в.гр.д. № 1158/2012 г. на САС и решение № 1505 от 17.07.2013 г. по в.гр.д. № 1319/2013 г. на САС. Към изложението е приложено и решение № 27 от 15.04.2015 г. по т.д.№ 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №140 от 19.01.2016 г. по в.гр.дело №3035/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касатора. Според нея понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата включително и във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При определяне размера на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания съдът трябва да съобрази задължителната съдебна практика – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Всичко това е направено от въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №140 от 19.01.2016 г. по в.гр.дело №3035/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.