1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 14 юни 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5068/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Н., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Я., срещу решение №271 от 02.11.2015 г. по гр. дело №364/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №27 от 30.04.2014 г. по гр.д.№430/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът и [фирма], [населено място], са осъдени солидарно да заплатят на И. М. К., [населено място], [община], област С., сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на неговия син А. И. К., причинена на 21.03.2008 г. в резултат на деянието, извършено от И. Н. Н., който по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, едното от които – А. И. К., като допуснал и разпоредил строителни дейности – изкопни и укрепителни работи, в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване. Решението е постановено при участието на [фирма], [населено място] и В. Ц. Д., [населено място], като трети лица – помагачи на ответниците.
Ответникът по касационната жалба И. М. К., [населено място], [община], област С., не е заявил становище.
Третите лица помагачи [фирма], [населено място] и В. Ц. Д., [населено място], не са заявили становище.
Въззивиният съд е приел, че с влязла в сила присъда ответникът по иска И. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 21.03.2008 год. в град В. Т. по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на А. И. К. и И. Х. Д. като допуснал и разпоредил строителни дейности в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване. Ищецът е баща на починалия А. И. К. съобразно удостоверение за раждане от 26.03.2013 г. Независимо от разликата във фамилното име на лицето, посочено в удостоверението като баща и това на ищеца идентичността на лицата се установява и от представеното пред въззивната инстанция удостоверение за идентичност от 02.06.2014 г. Ето защо е доказана материалноправната легитимация на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради задължителния характер на присъдата, съдът приема за установени и доказани противоправността на извършеното от първия ответник деяние и неговата вина. С оглед на това, предявеният иск за обезвреда на претърпените от ищеца вреди в резултат на деянието, се явява доказан по своето основание. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен съобразно критерия по чл. 52 ЗЗД. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е бил близък със сина си, разчитал на неговата финансова помощ, работели заедно, семейството било задружно. След инцидента ищецът бил в шок, защото всичко се случило пред очите му, не бил добре и психически, и физически, приели го в болница. Откакто станал инцидентът не е работил, не бил и в състояние да работи. Имал високо кръвно. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Вземането е станало изискуемо на 21.03.2008 г., а искът е предявен на 21.03.2013 г., т. е. в срока по чл. 110 ЗЗД. Подаването на исковата молба е станало по куриер на 21.03.2013 г., в който случай са приложими правилата на чл. 62, ал. 2 ГПК, а работното време на съда е без правно значение за спазване на срока.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са само твърдения, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно. Конкретните доводи, които са изтъкнати обаче се отнасят само до евентуална неправилност на обжалваното решение и те не могат да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК. Според касатора съдът се е произнесъл по искова молба, която е просрочена – подадена след изтичане на давността; не е доказано ищецът да е баща на починалия А. И. К., не е доказана представителната власт на процесуалния представител на ищеца и обезщетението не е съобразено с материалното състояние на ответниците, както и с икономическата конюнктура в страната.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №271 от 02.11.2015 г. по гр. дело №364/2015 г. на Великотърновския апелативен съд Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая само от изложените твърдения, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, не може да се приеме, че има формулиран правен въпрос съобразно посочените по-горе изисквания.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №271 от 02.11.2015 г. по гр. дело №364/2015 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.