1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1245
София, 09 ноември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3667/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. В. и А. Р. В., двамата от В., подадена от пълномощника им адвокат И. Х., срещу решение №76 от 23.04.2015 г. по гр. дело №101/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №540 от 18.11.2014 г. по гр.д.№362/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касаторите срещу Б. К. В. с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД за отмяна на договор за дарение, направено в полза на ответника Б. В., оформен с н.а.№21, том I, нот. Дело №41/25.01.1991 г. на РС-Велинград, на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място застроено и незастроено, цялото от 330 кв.м., съставляващо имот пл.№3980 в кв.86 по плана на В., ведно с първия редовен етаж от двуетажна жилищна сграда с общо стълбище за цялата къща и общи части по чл.38 от ЗС, поради отказ на надарения да даде на ищците издръжка. Въззивният съд е приел, че след сключването на договора за дарение ответникът по иска е получил покана от ищците за заплащане на издръжка, както и че не е давал такава след поканата. Ищците получават минимални пенсии. Това обаче не са единствените им доходи. От показанията на свидетелите се установява, че отдават под наем стаи на курортисти, както и че ищецът събира и предава материали на вторични суровини, а ищцата работи на различни хора по градините или се грижи за възрастни. Освен това същата е притежавала през процесния период, за който претендира нужда от издръжка, и спестовен влог над 7000 лева. Ответникът е установил, че не работи, страда от хронично заболяване, което също препятства и ограничава възможностите му да си намери работа. Той и съпругата му живеят от нейните доходи от трудово възнаграждение в размер на минималната заплата за страната. За да бъде отменено едно дарение следва да е доказано по несъмнен начин, че дареният е отказал да даде издръжка на дарителя си, който се нуждае от такава, поради трайното му изпадане в нужда. Това би било проява на непризнателност от страна на надарения. Безспорно приемайки дарението, той не поема задължение да издържа прехвърлителите. Но при настъпване на нови юридически факти /трайната нужда от финансова помощ и искане до надарения за изплащане на такава/, неговото морално задължение се трансформира в правно такова. Не е налице непризнателност обаче, ако надареният не предоставя издръжката, поради липса на достатъчно средства за собствената си издръжка. В случая ответникът страда от хронично заболяване, което ограничава възможностите му да си намери работа, няма постоянна работа и да удоволетвори искането на дарителите би означавало да постави себе си в по-неблагоприятно положение отколкото са собствените му родители.
Ответникът по касационната жалба Б. К. В., В., оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния правен въпрос: може ли въззивният съд да обоснове извода си, че дарителите нямат нужда от издръжка без да обсъди всички събрани доказателства. Считат, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Не са посочени и представени съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №76 от 23.04.2015 г. по гр. дело №101/2015 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатият от жалбоподателите въпрос обуславя крайното решение, но не е установено, че се решава противоречиво от съдилищата. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен не само да формулира правния въпрос от значение за изхода по делото, но и да посочи конкретното съдебно решение, в противоречие на което той е разрешен, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторите в случая не са посочили и представили съдебни решения. Освен това въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика – ТР №1/2013 от 21.10.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. ОСГК на ВКС. Според него при иск за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 700 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76 от 23.04.2015 г. по гр. дело №101/2015 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Д. В. и А. Р. В., двамата от В., да заплатят на Б. К. В., В., 700 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.