1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 30 юни 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2128/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. В., [населено място], Столична община, подадена от пълномощника и адвокат Г. Г., срещу въззивно решение №1592 от 23.02.2016 г. по гр. дело №13619/2015 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 17.09.2015 г. по гр. дело №22340/2015 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу М. на ф. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата е уволнена от заместник-министър на финансите. Дори заповедта за делегиране, което в гражданското и трудовото право е упълномощаване, да е издадена на 16.03.2015 г., то това не прави уволнението от 17.03.2015 г. незаконно, защото все пак е имало издадена заповед за упълномощаване преди уволнението. Заповедта за уволнение и всички други действия на заместник-министъра са /евентуално/ потвърдени и с последващите действия на М. на ф.инансите в течение на делото. По делото е установено, че щатните разписания са одобрени от компетентен орган и безспорно доказват реално съкращаване на щата от 9 на 8 бройки за длъжността на ищцата. Проведен е законен подбор по критериите на чл.329 КТ. Критерият “образование” е относим към по-високата квалификация . Предвид длъжността на ищцата в отдел “Стопански дейности” работодателят има интерес от лица с висше образование в този отдел, а твърденията за злоупотреба не са доказани. Ищцата не е останала на работа не само поради критерия “образование” – висше образование имат само двама от оценяваните, а и поради ниските оценки по критерия за стаж в МФ и особено по критериите за качество на работата.
Ответникът по касационната жалба М. на ф., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: допустимо ли е назначаването за пръв път във въззивната инстанция на експертизи за доказване на изложени в първата инстанция факти относно авторството на заповедта за уволнение и наличието на представителна власт; допустимо ли е изготвяне на графическа експертиза без вземане на сравнителен материал и дали използваните от работодателя показатели при подбора и по-специално този за „по-високо образование” трябва да са свързани със съответната трудова функция на работника или служителя. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочено е ТР №1/2013 по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №1592 от 23.02.2016 г. по гр. дело №13619/2015 г. на Софийския градски съд. Първите два повдигнати въпроса са правноирелевантни, защото въззивният съд е приел в съответствие със задължителната практика на ВКС /решение №33 от 28.02.2013 г. по гр. дело №1284/2012 г. на ВКС, IV г.о/, че дори заповедта за уволнение да е подписана от лице без представителна власт, то работодателят или негов надлежен представител могат винаги да потвърдят с писмен акт (дори с отговора на исковата молба) овластяването и/или извършените правни действия без представителна или с ненадлежно учредена представителна власт. Последният повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото, но той е решен съобразно задължителната съдебна практика. Според нея право на работодателя е да определи кой работи по-добре и има по-висока квалификация. Законодателят е посочил общо критериите за оценка без да определя тяхната тежест. Преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Работникът или служителят може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от самия работодател сред показателите за подбор. Ето защо работодателят има право да използва като показател „по-високо образование”, след като е преценил, че това има значение за законовите критерии по чл.329 КТ – ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация. В този смисъл е решение №52 от 06.03.2013 г. по гр. дело №3627/2014 г. на ВКС, IV г.о
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1042.20 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1592 от 23.02.2016 г. по гр. дело №13619/2015 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С. П. В., [населено място], Столична община, да заплати на М. на финансите, [населено място], 1042.20 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.