О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София, 10 ноември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 3446/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Г. Г. Д., подадена от процесуалния му представител адвокат В. С., срещу определение № 1714 от 23.05.2017 г. по ч. гр. дело №1901/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 24.02.2017 г. по гр. дело № 1264/2017 г. на Софийския градски съд. С последното е върната на основание чл. 130 ГПК подадената от Г. Г. Д. искова молба против Българска конфедерация по кик бокс и муай тай /БККБМТ/ и е прекратено образуваното по нея производство.
Въззивният съд е посочил, че производството по гр. дело № 1264/2017 г. по описа на СГС е образувано по искова молба на Г. Г. Д. против В. С. М. в качеството му на председател на БККБМТ, като се иска отмяна на издадена от В. М. заповед от 01.08.2016 г. за налагане на наказание „лишаване от съдийски права за срок от една година“. Позовавайки се на изложените в исковата молба оплаквания и искания, въззивният съд е достигнал до извода, че се иска отмяна на заповед, издадено от председателя на БККБМТ като орган на управление на юридическо лице, чиято правна регламентация като сдружение с нестопанска цел се регулира от ЗЮЛНЦ. Предявеният иск е недопустим, защото според разпоредбите на чл. 25, ал. 4, вр.ал. 6 ЗЮЛНЦ и чл. 25, ал. 5 от същия закон има различен ред за защита срещу незаконосъобразните, респ. противоуставните решения на органите на сдруженията с нестопанска цел. Председателят на сдружението е управителен орган по смисъла на чл. 23, ал. 2 ЗЮЛНЦ, поради което въззивният съд е приел, че неговите решения и заповеди не подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ. Предвиденият ред за защита срещу незаконосъобразни актове на органите на сдружението пред неговия върховен колективен орган /общо събрание/ изключва възможността за директен съдебен контрол върху тези актове.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ Налице ли е категорична забрана за съдебен контрол на актове на останалите органи (различни от общо събрание или негов аналог) на едно юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на чл. 25 ЗЮЛНЦ; 2/ Допустим ли е съдебен контрол на актове на останалите органи (различни от общо събрание или негов аналог) на едно юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на чл. 25 ЗЮЛНЦ при липса на свикано общо събрание или негов аналог, ако от тези актове се търпят вредни последици.
С оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е посочено решение от 12.05.2017 г. по гр. дело № 4465/2016 г. на СГС
Според жалбоподателя е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото касационното разглеждане и произнасяне по допустимостта на съдебно атакуване на други органи на едно юридическо лице с нестопанска цел е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, особено при фактическа липса на общо събрание, пред което да бъде своевременно атакуван конкретен акт на друг орган. Посочено е също така, че никъде няма изрична забрана за съдебно атакуване на решения на другите органи, а в закона не е посочено каква защита следва да търси засегнатото лице, ако няма свикано общо събрание или негов аналог и никой не предприема действия за негово свикване.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по поставените въпроси, защото същите са неотносими. Изводите на въззивния съд не са обусловени от повдигнатите в изложението правни въпроси. Въобще не е обсъждан въпросът за възможността за съдебен контрол на актовете на всички органи на юридическото лице, нито хипотезите при липса на свикано общо събрание или негов аналог. Прието е, че председателят на УС на сдружението е управителен орган по смисъла на чл. 23, ал. 2 ЗЮЛНЦ, с оглед на което неговите решения и заповеди не подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ. По принцип решенията на органите на юридическите лица според естеството си пораждат или не съответни гражданскоправни последици, а на съдебен контрол подлежат само тези крайни актове, които са посочени в закона.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1714 от 23.05.2017 г. по ч. гр. дело №1901/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.