1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 29 юни 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1789/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. а.п. срещу решение №2575 от 21.12.2015 г. по гр. дело №3984/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.05.2015 г. по гр.дело № 5670/2014 год. на Софийския градски съд за осъждане Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Л. Г. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 3 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Касационна жалба е постъпила и от Г. Л. Г., [населено място], срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение от 19.05.2015 г. по гр.дело № 5670/2014 год. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 500 лв. до пълния предявен размер от 65 000 лв.
Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл.2, ал.1, точка 3, пр.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за неимуществените вреди, причинени на ищеца от прокуратурата от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Ищецът е бил привлечен с постановление от 07.10.2012 г. като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл. 209, ал.1,вр. с чл. 18, ал.1, пр. второ НК. С постановление на дежурен прокурор при СРП му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от 72 часа, като на 11.10.2012 г. досъдебното производство е било преобразувано от бързо производство в такова по общия ред. Била му е наложена от съда мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е продължила от 10.10.2012 г. до 08.03.2013 г. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.06.2013 г. на прокурор на СРП, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено поради липса на престъпление. От справка за съдимост на ищеца се установява, че е бил осъждан с присъда № 18 от 26.V.2010 г. по ндох № 216/2010 г. на СГС, като изтърпяване на наказанието е било отложено на основание чл. 66 НК. От разпита на свидетелите е установено, че през време на воденото срещу него наказателно производство ищецът е имал негативни емоции, притеснявал се е за семейството си и от това, че то има финансови затруднения. След задържането му под стража, като мярка за неотклонение, той не е можел да работи, съответно да издържа семейството си. Бил е притеснен от факта, че не е извършил престъплението, за което е бил разследван, а неговите съседи и колеги са приели престъплението за извършено. По делото не са събрани други доказателства за търпени от ищеца болки и страдания. В съответствие с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД за обезщетение на неимуществените вреди следва да се определи сумата 3 500 лв.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са и съдебни решения.
Касаторът Г. Л. Г., [населено място], твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е ППВС №4/23.12.1968 год. и са представени решения на ВКС.
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №2575 от 21.12.2015 г. по гр. дело №3984/2015 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касаторите задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен или занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски или по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Представените от касаторите съдебни решения не се отнасят до аналогични случаи, защото са постановени или при незаконни обвинения за различни от процесното престъпление или за друг вид и характер на упражнената процесуална принуда, като има и несъпоставими конкретни обстоятелства с обективен характер.
Страните не са поискали присъждане на деловодни разноски за касационното производство и такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2575 от 21.12.2015 г. по гр. дело №3984/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.