1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 02 февруари 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3374/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение №80 от 12.04.2016 г. по гр. дело №90/2016 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №520 от 23.11.2015 г. по гр.дело №509/2015 г. на Русенския окръжен съд за осъждане Прокуратурата на Република България да заплати на Г. И. И. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Касационна жалба е постъпила и от Г. И. И., [населено място], срещу същото решение в частта, с която след частична отмяна ва решение №520 от 23.11.2015 г. по гр.дело №509/2015 г. на Русенския окръжен съд е отхвърлен искът и за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.
Въззивният съд е приел, че на 05.12.2011 г. ищцата е привлечена като обвиняема за извършване на престъпление от общ характер – престъпление по чл.290, ал.1 НК. В наказателното производство е била взета мярка за неотклонение „подписка”. То е приключило с влязло в законна сила решение № 264 от 23.10.2014 по НД № 677/14 г. по описа на ВКС на РБ, с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото обвинение. Налице е незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК и претърпените от обвинението вреди следва да бъдат обезщетени. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Безспорно по делото се установява, че са налице преживени обичайни емоционални страдания от страна на ищцата в резултат на повдигнатото й незаконно обвинение, изразяващи се в напрежение, притеснение и ограничаване на личните контакти, неудобство, накърнено достойнство и настъпилата вследствие на това депресия, безсъние и липса на апетит, установени от събраните гласни доказателства. С оглед критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и конкретните обстоятелства по делото, а именно: характера и интензитета на притесненията и стреса от незаконното обвинение в извършване на престъпление – лъжесвидетелство пред ненадлежен орган /неупълномощен помощник нотариус/ и тяхната продължителност, периодът на воденото наказателно производство – от повдигане на обвинението на 05.12.2011 г. до влизане в сила на решението -23.10.2014 г., т.е. 2 г. 11 м., тежестта на повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, наложената мярка за неотклонение „подписка“, на ищцата следва да се присъди обезщетение за доказаните реално претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. По смисъла на закона престъплението, в което е обвинена ищцата не съставлява тежко умишлено престъпление. Взетата спрямо нея мярка за неотклонение е „подписка”, която е най-леката. Наказателното производство е приключило в разумни срокове. Емоционалните страдания не са били интензивни и с тежки последици. Те не са довели до влошено здравословно състояние. Липсва публично разгласяване на обвинението. Няма доказателства, че от конкретното незаконно обвинение са настъпили значителни вреди. Твърденията в исковата молба, че са настъпили значителни вреди от незаконното обвинение, не се подкрепят от доказателствата по делото. Извън данните, че ищцата е изпаднала в депресия и един път е посетила кабинет на психиатър, който и предписал лечение от инжекции за три дни и медикаменти, други данни по делото липсват. По делото не са събрани други доказателства за потърсена лекарска помощ, диагноза на заболяване, конкретно лечение и продължителност. Не е установено също, че воденото наказателно производство е повлияло негативно върху отношението на околните към ищцата. Справедливият размер на обезщетението е от 3 000 лв.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г.
Жалбоподателката Г. И. И. твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, за да се обезщетят всички претърпени неимуществени вреди, включително и злепоставящия характер на конкретното обвинение по чл.290, ал.1 НК. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №80 от 12.04.2016 г. по гр. дело №90/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касаторите задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на обезщетението се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 12.04.2016 г. по гр. дело №90/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.