О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1205
гр.София, 30 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4525 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Т.-Т., Й. Х. Т. и Л. Й. Х., тримата чрез адвокат Н. А. от АК-В. срещу решение № ІV-45 от 05.05.2015 г. по в.гр.д. № 341/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, с което се потвърждава решение № 208 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 747/2013 г. на Несебърския районен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на Х. К. Л. и И. Л., граждани на Република Германия, договора за покупко-продажба с нотариален акт № 180/30.07.2009 г., по силата на който М. Л. Т.-Т. и Й. Х. Т. са прехвърлили на сина си Л. Й. Х. поземлен имот в [населено място], [община], област Б., с площ от 1125 кв.м /по скица 1130 кв.м/, на основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите. Съдът е приел, че ищците са установили качеството си на кредитори на първия ответник по делото, което е потвърдено с решение на Върховния касационен съд от 28.02.2011 г. по гр.д. № 1025/2010 г. и дългът не е погасен, поради което ответниците са били наясно, че разпоредителната сделка намалява имуществото на длъжника и възможностите на кредиторите да се удовлетворят от това имущество. Възприето е становището, че когато се уважава иск с правно основание чл.135 ЗЗД с обект на увреждащата кредитора сделка имот в съпружеска имуществена общност за недействителна се обявява цялата сделка.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението е процесуално недопустимо и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението към касационна жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обуславящи изхода на делото въпроси – 1.Има ли задължителна сила за съдилищата практиката на ВКС, изразена в Тълкувателните решения на ОСГТК; 2.Имали задължителна сила за съдилищата практиката на ВКС, ако решението не е постановено по реда на чл.290 ГПК; 3.Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила ако въззивният съд в мотивите на решението си не обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, както и направените искания и доводи на страните, включително и едностранното, непълното и извадково обсъждане на доказателствата; 4.Законосъобразно ли е въззивно съдебно решение, с което е потвърдено недопустимо първоинстанционно съдебно решение, постановено при непредявен иск; 5.Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена в режим на съпружеска имуществена общност.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Първият поставен от касатора правен въпрос намира своя отговор в разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ – тълкувателните решения на гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд са задължителни за органите на съдебната власт. Неспазването на разпоредбите на закона от съдилищата е касационно основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не може да обоснове допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което поставеният въпрос не може да обоснове допускане на обжалваното решение до касация.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен в изложението към касационната жалба въпрос, тъй като позоваването на съдебната практика на ВКС, независимо дали е задължителна за съдилищата – обобщена с тълкувателно решение или тълкувателно постановление и дали е постановена по реда на чл.290 ГПК, представлява част от мотивите на решението, въз основа на които се обосновават изводите на съда. Когато се твърди, че мотивите на съда са неправилни, тъй като посочената практика на ВКС не е задължителна за съдилищата, както е в настоящия случай, съображенията на касатора представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и не обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният въпрос – налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако въззивният съд в мотивите на решението си не обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, направените искания и доводи на страните, е неотносим към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По своето съдържание този въпрос представлява оспорване на правните и фактически изводи на въззивния съд във връзка с преценката на събраните доказателства по делото и оплаквания за правилността на даденото разрешение на спора – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция може да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване на решението.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по отношение на въпроса – законосъобразно ли е въззивно съдебно решение, с което е потвърдено недопустимо първоинстанционно съдебно решение, постановено при непредявен иск, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В обжалваното решение се приема, че с оглед размера на дълга по изпълнителното дело е неоснователно възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, което е в съответствие със задължителната за съдилищата практика на ВКС, според която само добавянето на нов петитум, когато се отправя ново искане за защита на правото, но при запазено основание, съставлява изменение на иска (решение №3/31.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 783/2012 г., ІІ г.о.). Не може да се приеме, че изпълнявайки изричните указания на съда за уточнение в петитума на исковата молба, ищците са изменили предявения иск, още повече, когато представляващият ответниците е заявил в първото заседание на делото, че не възразява срещу „извършената конкретизация на иска”. В този смисъл, съображенията на касатора, че окръжният съд изобщо не се е занимавал с възражението за недопустимост във въззивната му жалба, а даденото разрешение на поставения въпрос противоречи на практиката на ВКС, са несъстоятелни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на поставения в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос – може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена в режим на съпружеска имуществена общност. Поставеният от касатора въпрос е обусловил крайните изводи на съда в обжалваното решение, но е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-45 от 05.05.2015 г. по в.гр.д. № 341/2015 г. на Окръжен съд – Бургас.
УКАЗВА на М. Л. Т.-Т., Й. Х. Т. и Л. Й. Х., тримата чрез адвокат Н. А. в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 107 (сто и седем) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.