1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 07 юли 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5463/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат Д. Д., срещу решение № 109 от 15.09.2016 г. по гр. дело №266/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №22 от 22.04.2016 г. по гр.д.№ 559/2015 г. на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. П. Д. и Б. С. Б., двамата от [населено място], на основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД по 15 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им С. Б. Д., техен съпруг и баща. Въззивният съд е приел, че от допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза се установява, че пострадалият С. Д. се е придвижвал с велосипеда си по [улица]в [населено място], в посока от[жк]към жп гара със скорост от около 30 км/ч в лявата лента за движение в близост до левия и край. В изчислената от вещото лице опасна зона за движение е попадала шахта на пътното платно, чиято дълбочина е измерена на около 10 см под нивото на асфалта и с остър вертикален ръб. В тази шахта е попаднало предното колело на велосипеда. Пострадалият е загубил контрол на велосипеда и е паднал от колелото. Шахтата се е забелязвала, но не била оградена с бяла линия. Пострадалият е имал необходимата видимост като преди заобикалянето на шахтата е имал техническата възможност да управлява с по-ниска скорост от около 20 км/ч и съответно да спре преди препятствието. Тези констатации на вещото лице се подкрепят и от показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Д. К. – очевидец на произшествието. Същата обяснява, че е била на терасата на жилището си и е наблюдавала движението на пострадалия, който се е движил от дясната страна и като излязъл от завоя с колелото си, пресякъл по диагонал и тръгнал да се престроява от дясна лента към лява лента на платното, за да направи завой на ляво. След това свидетелката видяла как той завил и предното колело попаднало в намиращата се там шахта, вследствие на което той паднал и повече не станал. Свидетелката е категорична, че колелото не се е ударило в бордюра, а е хлътнало в дупката. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че причината за падането на велосипедиста от управлявания от него велосипед е попадането на предното колело на велосипеда му в намиращата се на улицата шахта. Задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града като нейна общинска собственост в изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по него и да ги отстранява в най-кратък срок съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 ЗДП. Наличието на необезопасена шахта на уличното платно, без поставена сигнализация, че същата е под нивото на платното, с остри ръбове, е една от причините за настъпилото произшествие. С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата не е изпълнила задълженията си да сигнализира опасностите по уличната мрежа и да организира безопасно движение по улиците. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на общината, настъпилото ПТП и причинените в резултат на него вреди на ищците по делото, поради което следва да бъде ангажирана отговорността и. За настъпилия вредоносен резултат е допринесъл и наследодателят на ищците, който е управлявал велосипеда си след употреба на алкохол като при допустима норма от 0,5 промила концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1.36 промила. Безспорно е, че при по-висока концентрация на алкохол в кръвта се забавят реакциите на водача и възприемането на платното за движение става по-трудно. Именно тази концентрация на алкохол в кръвта му е лишила пострадалия велосипедист от правилна преценка на състоянието на шахтата и вместо да я заобиколи, е минал през нея. Има 75 % съпричиняване от страна на починалия велосипедист. В представената по делото и неоспорена от страните епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р И. С.“ – [населено място], е описано състоянието, в което е бил приет пострадалият С. Д., получените от него телесни увреждания, хода на заболяването, проведеното му лечение, включително и оперативно, както и причината за настъпилата смърт на същия. От тази епикриза се установява, че пострадалият постъпва на 02.08.2015 г. в болницата в резултат на падане от велосипед след попадане на велосипеда в отводнителна шахта на пътя и получена тежка травма на главата. При извършените прегледи и изследвания в болницата са били установени данни за тежка черепномозъчна травма с многофрагментно счупване на черепните кости и множествени контузии на мозъка. В епикризата е записано, че няколко часа след хоспитализацията настъпва рязко влошаване на състоянието му и той изпада в кома. На 03.08.2015 г. му е извършена операция, при която са премахнати хематоми и му е направена пластика на черепа. Независимо от предприетото лечение, включително и оперативно, пострадалият останал в тежко общо и неврологично състояние, в мозъчна кома, прогресивно задълбочаваща се и на 09.08.2015 г. е починал.
Ответниците по касационната жалба С. П. Д. и Б. С. Б., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички изложени в жалбата доводи и съответно да се обоснове защо счита същите за неоснователни, както и дали оспорването на причинната връзка между деянието и настъпилите вреди при пътен инцидент налагат назначаване на медицинска експертиза или наличието на такава връзка може да се установи с епикриза, издадена от МБАЛ. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. Представени са ТР №1 от 04.01.2001 г. на ВКС по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 109 от 15.09.2016 г. по гр. дело №266/2016 г. на Бургаския апелативен съд. Първият повдигнат от жалбоподателя въпрос обуславя крайното решение, но не е решен в противоречие с посочената практика на ВКС. Вторият повдигнат въпрос обуславя решението и е решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1 от 04.01.2001 г. на ВКС по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 15.09.2016 г. по гр. дело №266/2016 г. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.