1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1402
София, 09 декември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4164/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1592 от 06.03.2015 г. по гр.д. №6347/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 05.02.2014 г. по гр.дело №19780/2012 г. на Софийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. Й. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 600 лв. до 6 270 лв.– договорна неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача за недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] баня, с клиентски №300142863376 за периода от 13.08.2010 г. до 27.03.2012 год. Въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия. Между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия. С решение от 11.07.2011 г. по гр.дело №2977/2010 год. по описа на Районен съд – Дупница е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу В. Й. Д. иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 970.44 лв. – главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за периода от 01.08.2009 г. до 11.01.2010 г. Решението е влязло в сила на 12.01.2012 г. На 19.03.2012 г. е ищецът подал молба до ответното дружество, в която се съдържа искане да бъде възстановено електрозахранването на процесния имот. То е било прекъснато в периода от 06.07.2010 г. до 10.05.2012 г. включително. Претенцията на ищеца за неустойка се основава на твърдения за преустановяването на електроснабдяването през исковия период по причина, за която ответникът отговаря – поради неплащане от страна на потребителя на стойност на начислена електрическа енергия за периода от 01.08.2009 год. до 11.01.2010 год. в размер на 3 970.44 лв. и на обезщетение за забава за периода от 30.08.2009 год. до 30.04.2010 год. в размер на 137.14 лв., които суми обаче са били признати за недължими с влязло в сила съдебно решение. В Общите условия е предвидена неустойка за вреди в случай на неправомерно /нерегламентирано/ прекъсване на електрозахранването по вина на продавача. Такава е уговорена в клаузата на чл. 30, ал. 1 от Общите условия от 2007 г., одобрени от ДКЕВР, приети на основание чл. 98а ЗЕ, съгласно която ако потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 20 лв. и по 10 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електроенергия. Според чл. 30, ал. 2, обезщетението може да се претендира от потребителя в рамките на 30 дни от получаване на уведомлението за прекъснатото електроснабдяване. В разглеждания случай правопораждащите вземането за неустойка по обсъжданата клауза предпоставки са доказани. Снабдяването с електрическа енергия през исковия период е било преустановено по причина, за която ответникът отговоря – претендираните от ответника вземания срещу ищеца за стойност на електрическа енергия и обезщетение за забава са отречени със сила на пресъдено нещо, поради което не е доказана хипотеза по чл. 123а ЗЕ – т. е. осъществено е нарушение на задължението, установено в разпоредбата на чл. 89, т. 2 ЗЕ. Прекъсването на електрозахранването е осъществено по инициатива на продавача, поради което последният не е било необходимо да бъде уведомяван. Несъмнено е също така, че потребителят е останал без електрическа енергия за период по-дълъг от 24 часа. При тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на чл. 30, ал. 2 от Общите условия с оглед останалите клаузи и смисълът който произтича от целия договор трябва да се приеме, че установеният 30-дневен срок е периодът, за който се дължи неустойка при прекъсване на електроснабдяването – т. е. периодът, за който максимално може да се натрупва неустойката. Този срок не е такъв, в който потребителят /купувачът/ следва да уведоми продавача за прекъснато електроснабдяване или преклузивен такъв, с изтичането на който се погасява субективното право на потребителя да получи обезщетение за вреди. Същевременно за случаите, когато неизпълнението продължава повече от 30 дни, не е уговорена неустойка. Аргумент в подкрепа на този извод е и клаузата на чл. 30, ал. 3 от Общите условия, според която уговореното обезщетение не изключва възможността потребителят да ангажира отговорността на продавача за имуществени вреди в по-голям размер /чл. 82, чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. Според уговорения начин на изчисляване на неустойката по чл. 30, ал. 1 от Общите условия, за първите 24 часа размерът на обезщетението възлиза на 20 лв., а за всеки следващ 12-часов период – по 10 лв. При така осъщественото тълкуване на смисъла на уговорката за неустойка и установеното 30-дневно нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването в процесния имот, считано от 13.07.2010 год., въззивният съд приема, че релевираната претенция се явява основателна за сумата от 600 лв.
Недоволен от решението е жалбоподателят В. Й. Д., [населено място], [община] баня, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това ограничен ли е максималният размер на неустойката до 30 дни, след като клаузата на чл.30, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия от [фирма] е прогласена за нищожна. Твърди се, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 113.40 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1592 от 06.03.2015 г. по гр.д. №6347/2014 г. на Софийския градски съд в обжалваната част.
УКАЗВА на В. Й. Д., [населено място], [община] баня, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 113.40 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.