1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 13 април 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 908/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. и Т. К. К., двамата от [населено място], подадена от назначения им служебен адвокат Г. М., срещу въззивно решение №195 от 09.11.2015 г. по гр. дело №462/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №941 от 27.05.2015 г. по гр. дело №1219/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Т. К. срещу В. П. П. иск за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие от страна на продавача на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №93, т. VIII, н.д. № 1441/2008 г. на нотариус С. З., в частта с която К. Т. К., представляван от пълномощника му В. П. П., упълномощен с пълномощно с рег. № 11536/21.11.2008 г., е продал на В. П. П. своята 1/3 ид.ч. от апартамент №69, находящ се на десети етаж в блок №8, вх.А, в [населено място], комплекс “Г.”, [улица], ведно с избено помещение №13, таванско помещение №2 и 1,24% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и в частта с която са отхвърлени предявените от К. Т. К. и Т. К. К. в качеството им на наследници по закон на С. Г. К., и предявеният лично от К. Т. К. искове срещу В. П. П. за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие от страна на прехвърлителите на договор за дарение, сключен с н.а. № 64, т. VIII, н.д. № 1412/2008 г. на нотариус С. З., с който К. Т. К. и С. Г. К. са дарили на В. П. П. 1/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот. Въззивният съд е приел, че като основание за нищожност на договорите не са въведени твърдения за наличие на тяхна привидност /абсолютна или относителна/, в който случай би имало значение наличието на несъответствие между формираната воля на страните и нейното външно изразяване, а това е самостоятелно предвидено в закона основание за недействителност на договорите по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, което се различава от това по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД /липса на съгласие/ и по него съдът не дължи произнасяне. Доколкото ищците изрично са посочили като единствено основание за нищожност на договорите липса на съгласие и при приложение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът може да се произнесе само по така очертания предмет на спора. При двустранните договори този порок във волята е налице, когато няма съвпадение между извършените от насрещните страни волеизявления относно съществените елементи на договора. В настоящия случай е безспорно установено, че при сключване на договора за дарение К. Т. К. е присъствал лично при нотариалното изповядване на сделката, било му е прочетено съдържанието на договора и са му били разяснени правните последици от сключването му, което е отразено в самия нотариален акт, той се е съгласил с тях и е подписал договора. В същата сделка К. е участвал и като пълномощник на съпругата си С. К., за което е било съставено изрично пълномощно в изискуемата от закона форма с право той да я представлява пред нотариус и да дари полагащата и се идеална част от гореописания недвижим имот, подробно индивидуализиран в пълномощното, както и да подпише нотариалния акт за дарение. По тази причина следва да се приеме, че представителната му власт е била учредена в съответствие с всички изисквания на закона и действайки в нейните предели, той е изразил правновалидна воля от името на упълномощителката и е прехвърлил притежаваната от нея идеална част от имота. Договорът за дарение е действителен и е породил правно действие. Що се отнася до договора за покупко-продажба, К. е упълномощил с изрично пълномощно П., като в него не само е посочил конкретното разпоредително действие, което ответникът има право да извърши от негово име /покупко-продажба/, вещта /недвижимият имот е подробно описан/ и продажната цена /25 000 лв./, но и ясно и недвусмислено му е предоставил възможност да договаря сам със себе си и да се разпорежда от името на упълномощителя в своя полза. Сключеният договор за покупко-продажба в тази част не надхвърля обема на предоставената на пълномощника представителна власт и не може да се приеме като нищожен поради липса на съгласие по реда на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Предвид заявеното от ищците основание за нищожност на договорите, предмет на настоящето производство, а именно липса на съгласие, не следва да бъдат обсъждани възраженията на жалбоподателите, касаещи противоречието на сключените договори на закона или на морала, които са самостоятелни основания за нищожност на договорите по реда на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и могат да бъдат предмет на отделно производство.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправния въпроси за това дали при иск за обявяване нищожност на договор поради липса на съгласие съдът трябва служебно да проверява дали упълномощителят притежава права и в какъв обем. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. П. П., [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №195 от 09.11.2015 г. по гр. дело №462/2015 г. на Пловдивския апелативен съд по повдигнатите от жалбоподателите въпроси. Те са неотносими, защото не обуславят крайното решение. То е обусловено от извода на съда, че не е доказано договорите да са нищожни поради липса на съгласие.
Налице са обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание т.1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС поради вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Касаторите са освободени от държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №195 от 09.11.2015 г. по гр. дело №462/2015 г. на Пловдивския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.