1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 13 април 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 902/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. д. „З.”, [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт К. Ж., срещу решение №183 от 12.11.2015 год. по гр. дело №363/2015 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение №437 от 21.07.2015 г. по гр.д.№ 128/2015 г. на Ямболския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. И. К. на основание чл.49 ЗЗД сумата 8 823.94 лв. – обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на служител на дирекцията. Въззивният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 1 от Наредба №11 от 06.04.09 г. са уредени условията и редът за прилагане на мярка 214-„Агроекологични плащания” по Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 г. – 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/-т.н.”агроекологични дейности”, а съгласно чл 8 от наредбата – кодовете на агроекологичните дейности и техните комбинации са посочени в Приложение №1б към наредбата. В таблицата, под №4 е вписано срещу дейността „биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза”- код АП 03, а под №9- срещу „Биологично растениевъдство в преход- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза”- код АП 08. Съгласно чл.6 ал 1 от Наредба №5/27.02.09 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. В случая служителката М. на длъжност ”младши експерт” в ОД ”З.”-„Т.” – Я. е имала задължение да обслужва заявителите- бенифициенти, в т.ч. и към момента на подаване на заявление от 13.05.13 г. от ищцата за кампания 2013 г. С това заявление са заявени площи за подпомагане по „Биологично растениевъдство” от мярка 214-„Агроекологични плащания” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. -2013 г. Служителката няма задължение по длъжностна характеристика да дава консултации на земеделските производители при приемане за обработка на заявленията им за подпомагане по съответните програми. Задължението и обаче да оказва помощ на кандидатите при подаване и обработка на заявленията им произтича от разпоредбата на чл.6 от Наредба №5/27.02.09 г. за условията и реда на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Според тази разпоредба служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. Ищцата, в качеството си на заявител –бенифициент, е следвало да знае и попълни кода на съответната дейност срещу всяка площ съобразно чл 8, ал 2 от НАРЕДБА №11/06.04.09. Това обаче не освобождава от отговорност служителя на ответника по иска. Ако въпросът за попълване на кодовете не е бил в компетентността на служителката, то тя е следвало да препрати заявителя към компетентно длъжностно лице в съответния административен орган или да извърши компютърна справка и да посочи верен, а не грешен код на ищцата. Посочването на грешен код и отказването поради това на субсидия означава, че на ищцата са причинени имуществени вреди. Те са в размер на отказаната субсидия за стопанската 2013 г.
Ответницата по касационната жалба С. И. К., [населено място], [община], област Я., не е заявила становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за това налице ли са предпоставките за отговорност по чл.49 ЗЗД, ако няма виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е решение №538 от 19.12.2012 г. по гр. дело №208/2012 г. на ВКС, IV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №183 от 12.11.2015 год. по гр. дело №363/2015 г. на Ямболския окръжен съд. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос обуславя крайното решение и е решен в противоречие с посочената практика на ВКС.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 176.49 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №183 от 12.11.2015 год. по гр. дело №363/2015 г. на Ямболския окръжен съд.
УКАЗВА на О. д. „З.”, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 176.49 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.