1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 13 април 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 784/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. М., срещу решение от 28.03.2013 г. по гр. дело №7697/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 28.02.2012 г. по гр.д.№ 1614/2010 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора срещу С. Д. П. за сумата 5 200 лв., получена по нищожно споразумение и за сумата 2 100 лв. – мораторна лихва за периода 28.02.2007 г. – 13.01.2010 г. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за това, че между страните по делото е настъпило имуществено разместване на блага и това разместване няма договорно или друго основание. Представените мемориални ордери не установяват по категоричен начин, че ответницата е получила посочените суми и осъществено ли е банково плащане. С оглед правилно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да удостовери наличността на сумите по банковата сметка на ответницата. По делото не е доказано, че тя е получила суми по споразумение от 25.01.2006 г. В мемориалните ордери е записано „спец. споразумение” като основание за превод на суми, но не е записано от коя дата е това споразумение, нито пък цялото му наименование. Оттук следва, че ако е получена такава сума, то тя може да е платена въз основа на друго споразумение. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал дали има и други споразумения с ответницата. При това положение ищецът не е доказал по несъмнен начин, че има разместване на блага – получаване на суми от ответницата без договорно или друго основание.
Ответницата по касационната жалба С. Д. П., [населено място], оспорва жалбата. Твърди, че поставените от касатора въпроси относно неизпълнението на задължението на първоинстанционния съд по чл.146, ал.2 ГПК и съответно на въззивния съд впоследствие да поправи това нарушение на процесуалните правила като укаже изрично на страната за кои факти не сочи доказателства, са неотносими, защото във въззивната жалба на [фирма] няма оплаквания по отношение направения от първата инстанция доклад по делото.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително и безспорните такива между страните относно извършените плащания с ордери на парични суми по процесното споразумение, като в мотивите на решението вземе отношение по всички доводи на страните и доказателствата по делото, както и дали има съществено процесуално нарушение ако въззивният съд въпреки оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с липсата на спор между страните по съществуването на представените от ищеца мемориални ордери и по обстоятелството, че същите удостоверяват получаването от ответницата на сумите, формиращи претендираната главница, не поправи допуснатите нарушения във връзка с доклада. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е решение №310 от 30.07.2010 г. по гр. дело №1086/2009 г. на ВКС, II г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 28.03.2013 г. по гр. дело №7697/2012 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 146 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.03.2013 г. по гр. дело №7697/2012 г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 146 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.