1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр.София, 26 април 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 4647 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. А., приподписана от адвокат Ц. З. срещу въззивно решение № 70 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 656/2014 г. на Окръжен съд София, с което се потвърждава решение № 58/20.06.2014 г. по гр.д. № 198/2013 г. на Районен съд Своге за отхвърляне на исковете за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето Ц. Д. А., предоставени на майката С. Е. К., за промяна на местоживеенето на детето при неговия баща, както и да бъде присъдена месечна издръжка на детето, която да се заплаща от майката. С касационната жалба се атакува въззивното решение и в частта, с която е увеличена присъдената месечна издръжка за детето от 60 лева на 85 лева, считано от 20.06.2014 г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяването й, която е постановено да се заплаща от бащата.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение не е довело до желания резултат да се спазва режима на лични контакти с детето, което е несправедливо и представлява неизпълнение на съдебно решение от майката, без да е потърсена отговорност от нея.
Касационната жалба с вх. № 777/06.04.2015 г. е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна, поради което е редовна и процесуално допустима. На основание § 14 ГПК (ДВ бр.50 от 2015 г.) същата подлежи на разглеждане от касационния съд в производство по чл.288 ГПК, доколкото жалбите подадени преди 07.07.2015 г. подлежат на разглеждане по досегашния ред, а съгласно § 6 ГПК (ДВ бр.8 от 2017 г.) -висящите производства по глава двадесет и втора се разглеждат по реда на този закон, т.е. при условията за допустимост по чл.280, ал.2, т.2 ГПК (изм. – ДВ бр.8 от 2017 г.). Според същата разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по искове за издръжка. Ето защо, касационната жалба на Д. Ц. А. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд в частта, в което се уважава насрещния иск за увеличаване на издръжката на детето Ц., независимо от цената на иска, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
В касационната жалба не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът е изложил съображения, че е недопустимо да не се изпълнява съдебното решение от майката, с което му е бил определен режим на лични контакти с детето, поради което следва да се потърси отговорност от майката на детето.
От С. Е. К. не е подаден писмен отговор в срока по чл.287 ГПК.
Пред въззивната инстанция е бил поставен за разглеждане спор за изменение на родителските права на детето, които с влязло в сила решение са били предоставени на майката, определен е режим на лични отношения с бащата и е присъдено той да заплаща издръжка на малолетното си дете. При обсъждането на събраните доказателства, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че с оглед интересите на детето и средата, в която живее, не следва да се променя местоживеенето, упражняването на родителските права и режима на лични отношения с бащата, като се съобразява възрастта на детето и необходимостта да бъдат полагани непосредствени грижи за нея от майката. При липсата на конкретни данни, от които да се направи извод, че майката не притежава морални качества и материални възможности да се грижи за детето, съдът е съобразил, че при този родител детето има повече възможности за осигуряване на добро образование и медицински грижи, поради което не следва да се допусне промяна в мерките за упражняване на родителските права. Въззивният съд се е произнесъл и по направеното от бащата оплакване за създаването на пречки от страна на майката да се осъществява режим на лични отношения, като е приел, че това обстоятелство не е основание за промяна на определения от съда режим на контакти с детето, доколкото в случая се вземат предвид доходите на двамата родители и трудовата им заетост, които в случая не дават основание за изменение на родителските права поради невъзможност на бащата да осъществява пълноценно грижи и възпитание за детето в стабилна семейна среда. За нуждите на ненавършилото пълнолетие дете е определена месечна издръжка, която бащата да плаща съобразно неговите възможности.
При тези фактически и правни изводи в обжалваното въззивно решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: В задължителната съдебна практика на ВС и ВКС се приема, че критериите, по които следва да се извърши преценката на съда при предоставянето на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, следва да се съобразяват всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. – ППВС № 1/1974 г. В съдебната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК се приема също, че съдът е длъжен във всеки конкретен случай да посочи защо е предпочетен единия родител и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (напр. поведението и моралния облик на другия родител, условията на живот при него и т.н.) като изводите трябва да са направени, въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. Въззивният съд в обжалваното решение е изследвал всички посочени обстоятелства – възрастта на детето, която изисква специфични грижи, които естествено и логично е необходимо да бъдат предоставени от майката. При обсъждане на комплекса от обстоятелства, които имат значение за това да бъде предпочитането на единия родител, съдът е взел предвид и встъпването в брак на майката, както и очакванията за спокойна семейна среда за детето, с оглед бъдещото му развитие. Тези обстоятелства отговарят изцяло на интереса на детето и са съобразени от въззивния съд, който въз основа на тях е достигнал до извод, че промяната в изградените навици може само да навреди на детето.
Съгласно дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, в касационната жалба на касатора е направено оплакване във връзка с препятстването на бащата да упражни своето право на лични контакти с детето, което му е признато от съда, но поради неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение от страна на майката, той не може да реализира ефективно. Така изложените съображения в жалбата не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като по същността си тези оплаквания преповтарят касационните доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. В този смисъл, изявленията на касатора Д. Ц. А., имат значение за правилността на решението и подлежат на преценка от касационната инстанция само ако бъде допуснато разглеждането на жалбата по конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос /какъвто в случая липсва в касационната жалба/, а не в стадия на селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
Предвид гореизложеното и липсата на поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 777 от 06.04.2015 г. на Д. Ц. А., приподписана от адвокат Ц. З. срещу въззивно решение № 70 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 656/2014 г. на Окръжен съд София в частта, с която по иск на С. Е. К. е увеличена месечната издръжка на детето Ц. Д. А. от 60 лева на 85 лева, считано от 20.06.2014 г. до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването й.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 656/2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.