О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
гр.София, 11 април 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 60418 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. А., чрез адвокат К. Н. от САК, срещу въззивно решение № 1540 от 16.07.2016 г. по в.гр.д. № 2389/2016 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 24.03.2016 г. по гр.д. № 4385/2015 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от касатора срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие настъпило на 11.03.2015 г., ведно със законната лихва до изплащането и е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 150 000 лева.
Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. В нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по материалноправни въпроси във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като въззивната инстанция е определила обезщетението за неимуществени вреди в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, намерила израз в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.. Изложени са и съображения, че съдът не е отчел сериозността на получените травматични увреждания и съпътстващите душевните страдания и стрес от ПТП, с оглед на което касаторът счита, че е справедливо да бъде допуснато касационно обжалване и до бъде увеличен размера на обезщетението.
От ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт Д. Т. е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в жалбата и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и допустима.
Въззивният съд е установил, че на 11.03.2015 г., около 7,20 часа, лек автомобил А. Р., с рег. № Вр 1871 ВА, управляван от М. Л. е причинил пътнотранспортно произшествие в [населено място], на [улица], като е блъснал ищеца, който се движил от дясната страна на уличното платно в неговата посока на движение. Съобразявайки поведението на участниците в произшествието от данните в образуваното досъдебно производство, съдът е приел, че вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е на водача на МПС, но при съпричиняване на вредите от пострадалия пешеходец, който се е намирал на 2 метра в ляво от десния бордюр. С оглед естеството на получените увреждания и периода на възстановяване от поне 18 месеца, въззивната инстанция е потвърдила изводите на първоинстанционния съд за размера на дължимото обезщетение от 90 000 лева, което е редуцирано с 1/3 предвид събраните доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат и е постановила на пострадалия да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от датата на произшествието до изплащане на сумата. Прието е също, че пострадалият има право да иска обезщетение за причинените му вреди пряко от застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл.226, ал.1 КЗ, но то е неоснователно до пълния предявен размер, с оглед на което ищецът дължи разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди поради следните съображения: Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД не обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за наличието на причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите травматични увреждания на пострадалия, в съответствие с разясненията в ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК, т.19, според която, при разглеждане на делото във въззивното производство, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца и въз основа на тях е приел, че противоправното поведение на виновния водач и сключената от него застраховка „Гражданска отговорност” ангажират отговорността на застрахователното дружество за всички причинени от пътнотранспортното произшествие неимуществени вреди, което не е в противоречие, а в съответствие на установената практика, формирана в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай.
В решението на въззивният съд са установени всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия – съобразени са изводите на съдебномедицинската експертиза, че получените травматични увреждания са довели до ограничения в движенията на главата и горната част на гръбначния стълб, поради което претенцията е основателна за 90 000 лева, но доколкото вредите са съпричинени от пострадалия, обезщетението е редуцирано с 1/3. Тези обстоятелства са преценявани от съда по негово вътрешно убеждение, което в настоящото производство по реда чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост. Съдът е уважил частично претенцията на ищеца, като е отчел, че присъденото обезщетение не следва да надвишава реално претърпените вреди, поради което иска е неоснователен за разликата до пълния предявен размер. В този смисъл, поставеният материалноправен въпрос за прилагането на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е решен в противоречие с практиката на ВКС, а при липсата на доводи за необходимостта да се изменени съдебната практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми във връзка с постановения въпрос, не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
.
От ответната страна е направено искане за разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 2422,50 лева, на основание чл.9, ал.3, вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С касационната жалба е направено искане да бъде отменено решението на въззивния съд в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение. В тази част, жалбата има характер на молба за изменение на решението в частта му за разноските, по която компетентен да се произнесе е Софийският апелативен съд.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1540 от 16.07.2016 г. по в.гр.д. № 2389/2016 г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат К. Н. от САК да заплати на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 2422,50 (две хиляди четиристотин двадесет и два лева, петдесет стотинки) лева разноски пред касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането да се измени решението в частта за разноските и изпраща делото по компетентност в тази част на Апелативен съд София за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.