О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр.София, 15 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4119 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение № 5364 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 13325/2014 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 06.06.2014 г. по гр.д. № 50276/2013 г. на Софийски районен съд за частично уважаване на предявените от М. Б. Б. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева (при общ предявен размер от 19 000 лева) и за имуществени вреди в размер на заплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение от 1000 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В касационната жалба се твърди, че решението е порочно, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа, че са налице за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса, „при определяне на обезщетението за неимуществените вреди, как се прилага критерият за справедливост, по смисъла на чл.52 ЗЗД”. Касаторът е посочил, че в обжалваното решение правният въпрос е решен в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК.
От ответника по касационната жалба М. Б. Б. не е постъпил писмен отговор.
Решението на въззивния съд в частта по предявения иск за имуществени вреди не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е до 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане два обективно кумулативно съединени иска за присъждане на обезщетение на причинени имуществени и неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като претенцията за имуществени вреди е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
За да постанови обжалваното решение по иска за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, което е приключило с оправдателна присъда. Съдът е установил, че досъдебното производство е образувано 2007 г., а ищецът е привлечен като обвиняем на 22.12.2010 г. за престъпление по чл.220, ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”, но с влязла в сила присъда по НОХД № 2268/2011 г., потвърдена окончателно с решение на Софийски градски съд на 18.10.2012 г., М. Б. Б. е признат за невиновен и е оправдан по това обвинение. При тези релевантни за конкретния случай обстоятелства, съобразявайки тежестта на обвинението и степента на въздействие върху физическото и емоционално състояние на ищеца от изживения психически стрес и притеснения, както и взетата по отношение на него мярка за неотклонение „парична гаранция”, съдът е приел, че справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди е в размер на 8000 лева.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение в частта, в която е уважен предявения иск за неимуществени вреди, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е установил всички релевантни за случая факти и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за наличието на пряка връзка между повдигането на незаконно обвинение от прокуратурата и настъпилите неимуществени вреди за пострадалия. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства от значение за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди и въз основа на тях е приел степента на въздействие на незаконно повдигнатото обвинение върху личният живот и психическото състояние на пострадалия, в съответствие с дадените указания в т.ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 г., в която се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. В този смисъл, изводите на въззивния съд за размера на обезщетението са в съответствие с обвързващата практика на Върховния касационен съд, да отчете всички обстоятелства от значение за определяне размера на дължимото обезщетение – вида и продължителността на наказателното преследване, което в случая реално е причинило емоционален стрес и безпокойство по-големи от обичайните, както и отражението от незаконното повдигане на обвинение върху социалния живот на ищеца, включително от разпространената информация за воденото наказателно производство. В този смисъл, решението на въззивния съд в частта, в която е уважен иска за неимуществени вреди е постановено в съответствие с формираната трайната практика по тълкуването и прилагането на закона в ППВС № 4/68, ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Посочената съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК е неотносима към настоящия случай, доколкото се основава на различни обстоятелства при определянето на обезщетение на пострадалия, а приобщените по съответното дело доказателства са били преценявани от съда по негово вътрешно убеждение, което в настоящото производство по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 93538 от 08.07.2016 г. на П. на Р. Б. срещу решение № 5364 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 13325/2014 г. на Софийски градски съд в частта за имуществените вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5364 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 13325/2014 г. на Софийски градски съд в частта за неимуществените вреди.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.