О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 11.07. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2542 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. от [населено място], приподписана от особения представител адвокат И. В.-П. от АК С., срещу определение № 323 от 31.01.2017 г. по ч.гр.д. № 389/2017 г. на Апелативен съд С. в частта, в която се потвърждава определение от 04.01.2017 г. по гр.д. № 15466/2016 г. на Софийски градски съд за отхвърляне молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по делото, образувано по иск на Е. Д. М. срещу Р. Т. С., в качеството и на прокурор, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, което според жалбоподателя е незаконосъобразно, тъй като е постановено в закрито заседание, с оглед на което иска от Върховния касационен съд да обяви съдопроизводствените действия за незаконни на това основание. Иска се отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: Кой закон е приложим и кой закон е с предимство при противоречие между ЕКЗПЧ срещу КРБ и по-точно – между чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 132 КРБ и противоречие между чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ и чл. 132 КРБ и чл. 2, ал. 3, т. а, б, с МПГПП и чл. 14, ал. 1 МПГПП на О. при противоречие с чл. 132 КРБ, тъй като по настоящото дело са констатирани тези противоречия.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси: 1/ Следва ли въпросът за основателността на жалба, респективно частна жалба, да бъде критерий по чл.24, т.2 ЗПП, при преценката от страна на съда, дали да предостави правна помощ на търсещата правна помощ страна в процеса; 2/ Следва ли да се тълкува, че покриването на критериите на чл. 23, ал. 3 ЗПП от страна, търсеща правна помощ в процеса и непредоставянето на такава от съда представлява ограничение правото на защита на страната в гражданския процес? Според частния жалбоподател, поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел въз основа на представената към молбата за предоставяне на правна помощ декларация, че молителят се намира в затвора и е безработен от 2013 г., но също така е приел, че тези обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват извод за уважаване на молбата, тъй като съгласно чл.24, ал.1, т.2 от Закона за правната помощ, такава не се предоставя, когато претенцията очевидно е неоснователна, необоснована или недопустима. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск, поради което е потвърдил отказа да бъде предоставена правна помощ.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, поради следните съображения: Първият повдигнат правен въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в обжалваното определение в съответствие със съществуващата съдебна практика на ВКС, според която компетентен да прецени процесуалната допустимост на предявените искове е съдът, който следва да се произнесе по основателността на претенциите /в настоящия случай – Софийски градски съд/. Въпросът, дали основателността на жалбата, респективно частната жалба, може да бъде критерий по чл.24, т.2 ЗПП, при преценката от страна на съда, дали да предостави правна помощ в процеса, намира своя отговор в същата разпоредба на чл.24, т.2 ЗПП, според която, когато исковите претенции са очевидно неоснователни, необосновани или недопустими, правна помощ по чл.21, т.1, т.2 и т.3 ЗПП не се предоставя. В случая въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е срещу лице с функционален имунитет, поради което не са налице предпоставките за решаване на делото по същество. С действията си по служба, магистратите, в т.ч. и прокурорите, безспорно засягат правната сфера на други лица, но тези действия не са противоправни, а произтичат от закона и се извършват в рамките на техните правомощия и функционален имунитет. В този смисъл, при предявен иск за обезщетение срещу прокурор, ищецът следва да установи, че са налице предпоставките за реализиране на неговата гражданска отговорност, т.е. по надлежния ред да е установено, че той е извършил умишлено престъпление от общ характер. Това изключение от общите правила за търсене на обезщетение срещу магистратите е записано изрично в чл.132, ал.1 на Конституцията на Република България – „освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”, което е от значение за правния интерес на ищеца.
Вторият поставен въпрос не обуславя изхода на делото и не покрива нито общите, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед промяна в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми са неясни или противоречиви, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Направеното от жалбоподателя искане да се обявят за незаконни всички съдопроизводствени действия от закрито съдебно заседание, е несъстоятелно, тъй като съгласно чл.278, ал.1, изр.1 ГПК, законодателят е посочил изрично, че частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание, освен когато се налага събиране на доказателства или изслушване на страните по преценка на съда. В конкретния случай не е необходимо да се събират доказателства, а доводите на ищеца са подробно изложени в частната му жалба, поради което не се налага личното му изслушване. Неоснователно е и направеното в жалбата искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, а произнасянето по въпроса за приложимия закон при противоречие между ЕКЗПЧ и КРБ няма отношение към повдигнатите с частната касационна жалба правни въпроси.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 323 от 31.01.2017 г. по ч.гр.д. № 389/2017 г. на Апелативен съд С., 11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.