О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр.София, 06 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2100 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Т. от [населено място], чрез адвокат Я. М. от САК срещу определение № 536 от 21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 204/2017 г. на Окръжен съд Русе, с което се потвърждава определение от 22.02.2017 г. по гр.д. № 868/2017 г. на Районен съд Русе, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. В нея се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение към частната касационна жалба по чл.284, ал.3 ГПК, се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос – Допустим ли е иск за установяване на документно престъпление по чл.124, ал.5 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му. Изложени са съображения, че по поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 267 от 09.05.2014 г. по ч.гр. дело № 2062/2014 г. на І г.о. и решение № 462 от 04.12.2012 г. по гр. дело № 1574/2011 г. на ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че ищцата е предявила иск по чл.124, ал.5 ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство – ползване на неистински документ. В предмета на доказване по предявения иск по чл.124, ал.5 ГПК се включва установяване неистинността на документа, какъвто е предмета на доказване и по иск по чл.124, ал.4 ГПК – за установяване неистинността на документ. Според въззивния съд, разрешението в т.3 на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, следва да намери приложение и при иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на документно престъпление, който е специален спрямо иска за установяване на неистинност на документ и след като ищецът няма правен интерес да води иск по чл.124, ал.4 ГПК, на по-голямо основание, няма интерес от иск за установяване на престъпно обстоятелство.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулираният процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда при решаване на делото, но е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, формирана с определение № 267 от 09.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2062/2014 г. на ВКС, І г.о., в което се приема, че когато предявяването на иска предвиден в чл.124, ал.5 ГПК се обосновава чрез създаване на основание за отмяна на влязло в сила решение и твърдения за извършено документно престъпление, за което има пречка да бъде установено по наказателен ред, без значение за допустимостта на иска е това, че по приключилото дело ищецът е пропуснал срока за оспорване, предвиден в чл.193, ал.1 ГПК, респ. чл.154, ал.1 ГПК от 1952 г. В същия смисъл е и постановеното от Върховния касационен съд по чл.290 ГПК решение № 462 от 04.12.2012 г. по гр. дело № 1574/2011 г. на ІV г.о., в което при проверка на процесуалната допустимост на предявения иск е посочено, че установяването на престъпно обстоятелство /вкл. подправка на частен документ по чл.309 ГПК/ по реда на чл.124, ал.5 ГПК, от значение за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустимо, когато наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК и това разрешение е в съответствие с Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя съдебната практика в цитираните от касатора съдебни актове, с оглед на което счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, според която, когато по надлежния съдебен ред се иска да бъде установено престъпно обстоятелство – създаване на неистински частен документ или преправяне на съдържанието му, върху което е основано влязлото в сила решение, предявеният иск по чл.124, ал.5 ГПК е допустим, тъй като процесуалният способ за установяване на престъпление е влязлата в сила присъда, респ. споразумение по НПК или иск за установяване на престъпно обстоятелство в случаите, при които наказателното преследване е изключено поради някоя от причините предвидени в НПК.
В исковата молба на Д. И. Т. се твърди, че е съставен неистински частен документ – договор за наем от 24.11.1997 г., на който се основава влязлото в сила на 23.04.2002 г. съдебно решение, с което са уважени предявени срещу нейния наследодател осъдителни искове за парични вземания. С постановление от 27.12.2016 г. на прокурор от РП Р., наказателното преследване за установяване на престъпление по чл.316, вр.чл.309 НК е прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК, поради което правният интерес на ищеца произтича от възможността да ползва решението за установяване на престъпно обстоятелство по чл.124, ал.5 ГПК като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение срещу неговия наследодател.
Предвид изложените съображения, въззивното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 536 от 21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 204/2017 г. на Окръжен съд Русе.
ОТМЕНЯ определение № 536/21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 204/2017 г. на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на Д. И. Т. и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.