О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр.София, 28 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1062 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. П., чрез адвокат Д. П. от АК В., срещу решение № 1486/23.11.2016 г. по в.гр.д. № 1984/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 3275/26.08.2016 г. по гр.д. № 5731/2016 г. на Районен съд Варна за отхвърляне на предявените от касатора срещу [община] искове на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на Заповед №20/29.03.2016 г. за уволнението на С. Й. П., на основание чл.325, т.4 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „експерт „Комуникация и информация“ към Областен информационен център – В. и за присъждане на сумата от 7 036,98 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 31.03.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В уточняваща молба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до обстоятелствата, при които се установява клаузата „срок“ при трудови договори, сключени на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ, както и дали дейността, която трябва да се изпълнява като определена работа, е задължително да е преустановена като трудов процес. В тази връзка са формулирани въпросите: 1. Кога е налице трудов договор за определена работа по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 КТ; 2. Може ли срокът на трудовия договор, сключен за изпълнението на определена работа, да се определи чрез настъпването на конкретно събитие/условие („приключване на проект“ и/или „сключване на договор“), а не от съдържанието на трудовия договор; 3. При условие, че е допустимо, срокът на трудовото правоотношение по чл.68, ал.1, т.2 КТ да се определи чрез настъпването на конкретно събитие/условие („приключване на проект“ и/или „сключване на договор“), следва ли за работника или служителя към момента на сключване на трудовия договор да съществува яснота кога ще се сбъдне това условие, за да може да се определи времетраенето на трудовото правоотношение; 4. Срочен или безсрочен е трудов договор, сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ, ако дейността, която трябва да се изпълнява като определена работа, не е окончателно преустановена като трудов процес, включително, когато срокът е поставен в зависимост от настъпването на определено събитие? Изложени са съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 236/18.06.2015 г. по гр.д. № 440/2015 г. на ІV г.о., решение № 256 от 15.09.2011 г. по гр.д. № 1379/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 239/03.08.2011 г. по гр.д. № 1471/2009 г. на ІІІ г.о. и решение № 22/31.01.2012 г. по гр.д. № 450/2011 г. на ІІІ г.о.
От [община] не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: За да постанови решението, съдът е приел, че ищцата е заемала длъжността „експерт „Комуникация и информация“ към Областен информационен център – В., по трудов договор № 12/25.01.2012 г., който е прекратен със Заповед №20/29.03.2016 г. на кмета на общината, на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, поради завършване на определената работа. Въззивната инсанция е възприела мотивите на първоинстанционния съд, че соченото прекратително основание е налице при възникнало срочно трудово правоотношение по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 КТ, като срокът се определя от съдържанието на трудовия договор, в който трябва изрично да е посочена работата, за която се сключва. Според съда, с подписаните между страните допълнителни споразумения № 235/08.06.2015 г. и № 439/11.12.2015 г., определения срок в първоначалния трудов договор е изменен като такъв „до завършване на определена работа”, а именно – до приключване на проект „Областен информационен център – В., изграждане и функциониране”, съответно до сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Добро управление” 2014-2020 г., с оглед на което възложената работа е конкретизирана до степен, че за ищцата съществува яснота до кога ще продължи трудовото й правоотношение. След като е бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Добро управление” и проект „Функциониране на Областен информационен център – В.” на 24.03.2016 г., според въззивния съд, възложената работа по допълнителното споразумение е реализирана и е настъпило основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.4 КТ, поради което исковете за отмяна на уволнението са неоснователни.
При тези фактически и прани изводи на въззивния съд, повдигнатите въпроси за обстоятелствата, при които се установява клаузата „срок“ при трудови договори, сключени на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ и дали дейността, която трябва да се изпълнява като определена работа, е задължително да е преустановена като трудов процес, независимо че обуславят изхода на делото, не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното решение е постановено при съобразяване на задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК – напр. решение № 634 от 20.11.2009 г. на ІІ г.о. по гр. дело № 2071/2008 г. по описа на ВКС, І г.о., в което се приема, че разпоредбата на чл.325, т.4 КТ касае едно специфично основание за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено от законодателя за срочния трудов договор за определена работа, по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 КТ. Според даденото в това съдебно решение тълкуване, „завършване на определена работа” касае работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока” за извършване на тази работа. Реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение. Цитираната от касатора съдебна практика е в същия смисъл – когато за работника или служителя съществува яснота кога точно ще изтече срока определящ времетраенето на трудовото правоотношение е налице срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ. Дори да не е посочен изрично, когато срокът, сключен до завършване на определена работа, може да се извлече от други елементи на съдържанието на трудовия договор, е налице срочно трудово правоотношение, което може да бъде прекратено по чл.325, ал.1, т.4 КТ. В случая, въззивният съд е приел, че трудовият договор на ищцата е сключен за извършване на определена работа, която не се осъществява постоянно и не е част от обичайния трудов процес на работодателя, поради което с приключването й отпада необходимостта от изпълнение на възложените трудови функции и настъпва условието за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.4 КТ. Тези изводи са в съответствие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл.290 ГПК, с оглед на което поставените правни въпроси независимо, че обуславят изхода на делото, не дават основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1486 от 23.11.2016 г. по в.гр.д. № 1984/2016 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.