6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр.София, 12 април 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4559 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Д. А. С., чрез адвокат Т. Д. от АК Пловдив срещу въззивно решение № 868/14.06.2016 г. по в.гр.д. № 1179/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение на Районен съд Пловдив и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на уволнението, наложено със Заповед № 74/30.11.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист сигурност“ и за присъждане на обезщетение в размер на 1871,40 лева за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законните лихви до изплащането.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: 1/ Може ли работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работника на основание „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор” въз основа на факти и доказателства не представляващи разписани права и задължения на работника, съгласно подписания трудов договор и длъжностна характеристика; 2/ Законосъобразно ли е уволнението на работника, извършено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, когато документът и фактите, на които се позовава работодателя не са такива, с които той е бил запознат, за да може да защити правата си пред работодателя или да предприеме действия по процедура във връзка с евентуално възникнала пречка касаеща продължаване на трудовото правоотношение в рамките поставени между страните по трудовото правоотношение работодател – работник; 3/ Следва ли във връзка с процеса на сертифициране, работникът да бъде уведомен преди предприемане на уволнение от работодателя; 4/ „Когато обективната невъзможност е свързана с неосъществена от работодателя възможност при уведомяване на работникът същия да предприеме мерки за компенсиране на пропуски водещи до евентуална невъзможност така работодателя като такъв да влече позитиви /да се освободи от работника/ благодарение на собствено си недобросъвестно поведение и бездействие. Така следва ли да се овластява с подобна практика работодателя да изчаква да настъпят негативни правни и фактически натрупвания в правната сфера на работникът, за да го уволни въпреки, че задължение за самия работодател е да поддържа на работа компетентни за конкретната работа работници отговарящи на специфични нормативни изисквания. Още повече и когато както е в случая обечаващия модул/стимулатор се намира при самия работодател.”. Изложени са съображения, че решението на окръжния съд е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 342 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 11/2011 г. на IV г.о., решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 380/2009 г. на IV г.о. и решение № 302 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 1012/2011 г. на IV г.о., а поставените въпроси се решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
От [фирма] чрез юрисконсулт М. Б., е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в касационната жалба с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и искат разноските пред първата и въззивната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със Заповед № 74 от 30.11.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като е прекратено сертифицирането на ищеца, във връзка с неизпълнен минимум за полагане на тренировъчни сесии, съгласно Протокол от № 60-07-15/11.08.2015 г. на гл. директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация. В решението се приема също, че поради неизпълнения минимум и необходимостта от спазване на нормативно предвидените правила със Закона за гражданско въздухоплаване, за притежаване на сертификат за компетентност на персонала по сигурността, не може да се удостовери, че служителят притежава необходимата компетентност да изпълнява задачите, с които е натоварен по длъжностна характеристика. При липсата на сертификат на лицата, изпълняващи задачи по проверка и контрол за сигурност в гражданското въздухоплаване, те не се допускат до работа, а контрола за изпълнение изискванията е на ГД „Г.”. В задълженията на ищеца по длъжностна характеристика са включени дейности по извършване на физически контрол и ренгенова проверка на пътнически багаж и осигуряване на контрол до зони с ограничен достъп, поради което съдът е достигнал до извод, че липсата на сертификат е пречка за изпълнение на трудовите задължения. Когато се констатира обективно, че реалното изпълнение на заеманата по длъжностна характеристика длъжност е станало невъзможно, според въззивния съд работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работника поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Към датата на уволнението ищецът е бил с прекратена процедура по сертифициране, поради което е налице в хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ., а исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са неоснователни.
При тези фактически и правни изводи в обжалваното въззивно решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: В съдебната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, включително и цитираните от касатора се приема, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ се предпоставя от безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на работодателя да уволни работник или служител следва да се приеме, че е упражнено законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по трудовото правоотношение и затова едностранното му прекратяване от работодателя по чл.328, ал.1, т.12 КТ е формулирано общо – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Изложените мотиви във въззивното решение, че прекратяването на процедурата по сертифициране за ищеца има за последица невъзможност за изпълняване на задълженията по длъжностна характеристика, което има значение за крайния резултат от спазването на нормативно установените изисквания за притежаване на сертификат за компетентност на персонала по сигурността, са изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 380/2009 г. на IV г.о., в което е даден отговор по първите два въпроса, че съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдяните факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. В случая, съдът е приел, че задълженията на ищеца по сертифициране са във връзка с осъществяването на контрол по сигурността в областта на гражданското въздухоплаване, което е вменено по длъжностна характеристика, поради което на служителя е било известно, че попада в категорията лица – персонал по сигурността, за които е необходимо да притежават сертификат за компетентност.
Последните два въпроса са неотносими, тъй като не са били предмет на разглеждане в обжалваното решение на въззивния съд, който приема, че след като в заповедта за уволнение е посочено законовото основание и са налице описаните фактическите обстоятелства, от които произтича правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, уволнението е законосъобразно. В случая, касаторът е изложил съображения под формата на въпроси 3 и 4, които не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за обуславящ изхода на делото въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, поради което решението не следва да бъде допуснато касация, независимо дали са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпросите на касатора не са решени в противоречие, а в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени декларативно твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По поставените въпроси, касаторът не е представил влезли в сила решения или определения на съда, представляващи незадължителна съдебна практика, поради което, съгласно дадените разяснения в т.3 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, не е налице приложното поле на тази хипотеза.
Повдигнатите от касатора въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правните норми във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, не са неясни, непълни или противоречиви, което осигурява точното им прилагане, с оглед на което не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С отговора на касационната жалба на [фирма], чрез юрисконсулт М. Б. е направено искане да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса пред първоинстанционния и въззивния съд. В тази част, искането има характер на молба за изменение на решението в частта му за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът постановил решение в съответната инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 868 от 14.06.2016 г. по в.гр.д. № 1179/2016 г. на Окръжен съд Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането да се измени решението в частта му за разноските и изпраща делото по компетентност в тази част на Окръжен съд Пловдив за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.