О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр.София, 29 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1816 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Х. А., чрез адвокат Л. Б. от АК П. срещу определение № 26331/09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 5611/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 1045158/23.03.2016 г. на К. Х. А. срещу определение от 05.03.2016 г. по гр.д. № 15029/2015 г. на Софийски районен съд, 91 състав.
В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска да бъде отменено. В уточнение към жалбата е посочено, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос „за подсъдността по делото за развода между страните”. Изложени са съображения, че поставеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата, но не е цитирана, нито е представена съдебна практика на съдилищата в подкрепа на твърденията.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
С определение № 26331 от 09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 5611/2016 г. на Софийския градски съд, І ГО, е оставена без уважение частната жалба на К. Х. А. срещу определение от 05.03.2016 г. по гр.д. № 15029/2015 г. на Софийски районен съд, 91 състав, с което е отхвърлено като неоснователно възражението за неподсъдност на К. Х. А., направено по реда на чл.119, ал.3 ГПК в срока за отговор на исковата молба. С това определение, Софийският районен съд е приел, че е международно компетентния съд да разгледа правния спор между страните, на основание чл.49, ал.1, вр. с ал.3 СК, съединен с небрачни искове по чл.322, ал.2 ГПК в едно производство. В случая няма спор, че двамата съпрузи са български граждани, а адресът на ответника по делото – К. Х. А. е в [населено място] и по аргумент от чл.3, б.”б” от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета на Европа от 27 ноември 2003 г. /съгласно който подсъдността се определя съобразно критерия – гражданство на съпрузите/, българският съд разполага с международна компетентност, а съгласно чл.105 ГПК – местно компетентен е Софийският районен съд. Въззивният съд е посочил, че различията в международна компетентност по искове за развод и унищожаване на брака в чл.3-7 от Регламент №2201/2003 и уредената международна компетентност по претенциите за родителската отговорност в чл.8–15 на същия Регламент № 2201/2003, като компетентността по някои искове, не обуславя компетентност по други искове. В този смисъл, съдът е приел, че международно компетентен да се произнесе по предявения иск за развод е българският съд, на основание чл.3, б.”б” от Регламент № 2201/2003 на Съвета на Европа.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не е налице соченото противоречие в практиката на съдилищата поради следните съображения: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. Уточнението към частната касационна жалба има характер на изложение по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК и в него е формулиран обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, т.е. налице е общото основание за достъп до касация. В същото изложение, обаче, твърденията за противоречиво решаване на поставения процесуалноправен въпрос не е подкрепено от приложени към изложението влезли в сила съдебни актове на съдилищата и дори не са цитирани съдебни актове, в които този въпрос да се решава противоречиво. В този смисъл, липсва допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което съгласно разясненията на т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не обосновава допускане на касационно обжалване.
Отделно от изложеното, по поставения въпрос е формирана съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.3 ГПК, която е задължителна за съдилищата – напр. определение № 715 от 20.12.2010 г. по ч.гр.д. № 645/2010 г., ІV г.о., определение № 38 от 25.01.2011 г. по ч.гр.д. № 647/2010 г., III г.о., определение № 723/19.11.2013 г. по ч.гр.д. № 5785/2013 г., ІІІ г.о., определение № 937/15.12.2014 г. по ч.гр. дело № 4035/2014 г. на ІV г.о. и определение № 420 от 13.06.2014 г. по ч.гр.д. № 2224/2014 на ІІІ г.о. в които се приема, че изричната разпоредба на чл.3, т.1, б.„б” от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета на Европа от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна – членка, съдът на отечествената им държава-членка има международна компетентност да разгледа делото. Компетентността по чл.3-5 е изключителна, но e паралелна, т.е. първият по време сезиран съд може да приеме делото за разглеждане, въпреки че и други съдилища разполагат с международна компетентност.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 26331 от 09.11.2016 г. по ч. гр. дело № 5611/2016 г. на Софийския градски съд, І ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.