1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр.София, 30 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1563 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4493/14.03.2017 г. на К. И. Б. срещу определение от 28.02.2017г. по ч.гр.д. № 3376/2015г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение молбата на К. И. Б. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по частната му жалба против разпореждане от 04.11.2016 г. по ч.гр.д. № 3376/2015 г. на САС. В частната жалба се поддържа, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, както и че изводите на апелативния съд за притежаваната от него недвижима собственост са неправилни, тъй като с влязло в сила решение на съда е признато, че апартамента в [населено място] е собственост на трети лица, което молителят е декларирал в имотната си декларация и представя доказателства в подкрепа на твърденията.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
С определението си от 28.02.2017 г., Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по частната му жалба против разпореждане от 04.11.2016 г. по ч.гр.д. № 3376/2015 г. на САС, като е приел, че след служебна справка се установява разминаване на обстоятелствата, които са декларирани и данните от Агенция по вписванията.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, намира частната жалба за основателна. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в производството по молба за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК, обемът на притежаваното имущество има самостоятелно значение, тъй като то може да бъде осребрено или да бъде ползвано като обезпечение за ползването на кредит. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато молителят е декларирал, че не притежава достатъчно имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит; следва да се приеме, че той няма възможност да заплати дължимата такса дори в минимален размер.
Предвид изложените съображения, влошаването на здравословното състояние на молителя и липсата на доходи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК да се признае, че К. И. Б. не разполага с достатъчно финансови средства да заплати нормативно определената държавна такса.
Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 28.02.2017 г. по ч.гр.д. № 3376/2015 г. на Софийски апелативен съд и вместо това:
ОСВОБОЖДАВА К. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Д, ап.12, от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по частната му жалба против разпореждане от 04.11.2016 г. по ч.гр.д. № 3376/2015 г. на Софийския апелативен съд и връща делото на същия състав за администриране на частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.