5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
гр.София, 15 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 5193 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. А., Н. Г. Х. и [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Г. М. А., приподписана от адвокат Виделина К.-С. от АК Пловдив срещу решение № 147 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 291/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 1321/15.07.2015 г. по гр.д. № 443/2014 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлени предявените от касаторите срещу Д. В. К. искове, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, да се прогласи нищожността на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 68, том І, рег. № 1126, дело № 68/15.02.2008 г. на нотариус с рег. № 461 от регистъра на Нотариалната камара, поради липса на предписаната от закона форма, както и евентуално съединените искове за нищожност поради липса на съгласие и привидност.
В касационната жалба са изложени твърдения, че въззивното решение е неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд и поради значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Изложени са подробни съображения за противоречие на решението с определение № 275 от 08.05.2014 г. по ч.т.д. № 1207/2014 г. на ІІ т.о., тъй като въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на събраните гласни доказателства и не се е произнесъл по доводите във въззивната жалба за процесуални нарушения на първоиинстанционния съд във връзка с допустимостта на свидетелските показания в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК и решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г. на ВКС, ІV г.о., поради което счита, че делото е останало неизяснено, а съдът е формирал неправилния извод за липсата на симулация.
В изложението се поддържа също, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „Дали уредените в ал.2 от чл.578 от ГПК начини на изписване на текста на нотариалния акт са алтернативно или кумулативно посочени, с оглед възможността нотариалният акт да бъде изготвен печатно или ръкописно?” и „Дали добавките, поправките и заличаванията на напечатан нотариален акт е допустимо да се извършват на ръка в същия нотариален акт?”. Касаторите считат, че въззивното решение не дава обоснован отговор на поставените въпроси и с цел да бъде създадена безпротиворечива съдебна практика при разглеждане на иска по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, вр. чл.578, ал.2 ГПК е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Д. В. К., чрез адвокат Г. С. подал писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 68 от 15.02.2008 г. на нотариус с рег. № 461 в Нотариалната камара, страните по сделката са постигнали съгласие, Г. М. А. и Н. Г. Х. да прехвърлят собствеността на един гараж и два апартамента в [населено място] на Д. В. К. срещу цена. В същия нотариален акт е обективирано и съгласието на [фирма], представлявано от управителя Г. А. да продаде на Д. В. К. един магазин „М 2“, със застроена площ от 44,30 кв.м. в [населено място], [улица] дворно място в [населено място] поле, [община], Пловдивска област, с площ 4,606 дка, „ведно с всички подобрения и приращения в описания имот, включително изграждащата се двуетажна масивна сграда – Завод за тръбна мебел „Г.“ с кафе – бар, производствени, обслужващи, битови и офис помещения, обща Р. от 4167.74 кв.м”. Съдът е установил, че продавачите – физически лица, са се легитимирали с констативен нотариален акт за собственост на гаража и двата апартамента, а магазин М 2 и дворното място с построената „в груб вид сграда” са били изключителна собственост на [фирма], но с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.08.2000 г., собствеността е прехвърлена на [фирма], а след вписване на споразумението за допълване на същия договор за продажба на търговското предприятие и нотариален акт № 68/15.02.2008 г., обектите са станали собственост на ответника.
При тези констатации на въззивния съд, в обжалваното решение се приема, че оспорваният договор за покупко-продажба на недвижими имоти с нотариален акт № 68 от 2008 г. не страда от пороци, които водят до неговата нищожност, тъй като не се засягат съществени елементи на сделката – не е нарушено изискването за форма – волята на страните не е подменена и следователно допуснатата поправка не променя предмета и съдържанието на договора; не е налице липса на съгласие, доколкото страните по договора са направили волеизявления да продадат, респективно да закупят имотите срещу посочената в двустранно подписания от тях „обратен документ“ цена; при липсата на други доказателства, от които да се установи, че страните не са искали да се обвържат от договора – не е налице привидност.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като направените в изложението на касационната жалба оплаквания не покриват общата предпоставка за достъп до касация – не е посочен обуславящ изхода на делото правен въпрос, във връзка с който се цитира и представя съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.290 и чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В производството по реда на чл.288 ГПК не могат да се проверяват конкретно направените от съда изводи по приложението на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд обусловили изхода на спора, доколкото касаторът е формулирал относим към него правен въпрос. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението на касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира, а при липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалаване, независимо дали са налице допълнителните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, касаторите са изложили конкретни съображения за противоречие на правните изводи в обжалваното решение с практиката на ВКС и твърдят, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но по същността си тези съображения представляват доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, т.е. касационни основания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не покриват изискванията за правен въпрос като общо основание чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая се поддържа, че няма решения на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика във връзка с правилата при изготвяне и поправка на текста на нотариалния акт, съгласно уредените хипотези в чл.578, ал.2 ГПК, което съставлява основание за разнопосочно решаване на въпроса от съдилищата. Само по себе си твърдението за липса на задължителна съдебна практика и съображенията на касаторите в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, във връзка с възможността в бъдеще да бъде създадена противоречива съдебна практика по повдигнатите въпроси, не може да обосноват допускане на касационно обжалване поради значението на повдигнатите въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, в практиката на Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК се приема, че когато нотариалното действие е нищожно, нищожна е и сделката, оформена с порочния нотариален акт, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. При предявен иск за прогласяване нищожност на нотариално действие, ако то удостоверява извършването на сделка, съдът следва да се произнесе и по въпроса за действителността на сделката, обективирана в нотариалния акт, поради неспазване на предписаната в закона форма. С нормата на чл.576 ГПК изрично се регламентират основанията за нищожност на нотариалните действия и в този смисъл, за да е налице нищожност на сделката по чл.26, ал.2 ЗЗД е необходимо нотариалните действия, които обективират договора в нотариалния акт да са били опорочени, т.е нищожни ще са сделките, при които нотариусът е извършил действия в противоречие със закона. Когато не са налице нарушения, представляващи основания за нищожност на нотариалните действия предвидени в чл.576 ГПК и чрез тях не се засяга смислово съдържанието на нотариалния акт, самото нотариално действие не е нищожно като противоречащо на закона, респективно сделката не е нищожна поради неспазване на предписаната в закона форма. (В същия смисъл определение № 264/07.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2998/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. по чл.274, ал.3 ГПК и определение № 287/07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1605/2013 г. на ВКС, ІV г.о.)
В случая, липсват аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, поради което не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива или липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска, във връзка с конкретно формулирания от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно разясненията в т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 15.07.2016 г. по в. гр.д. № 291/2016 г. на Апелативен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.