О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр.София, 05 октомври 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 3685 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. К., представляван от своята майка и законен представител Е. В. М., двамата от [населено място], чрез адвокат З. М. от АК-Бургас, срещу определение № 280 от 08.08.2017 г. по ч.гр.д. № 258/2017 г. на Апелативен съд Бургас, с което се оставя без уважение частната им жалба против определение № 1303/21.07.2017 г. по гр.д. № 1026/2017 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на Г. Д. К., представляван от своята майка и законен представител Е. В. М., за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като декларираният паричен депозит на името на малолетния ищец представлява получено от него застрахователно обезщетение, а не доход по смисъла на ДР на ЗДДФЛ, както и че не е съобразена разпоредбата на чл.130, ал.3 СК, с оглед на което съдът е стигнал до погрешен извод, че детето има възможност без особено затруднение да заплати дължимата държавна такса от 5221.33 лева.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са поставени въпросите: „Следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК при произнасяне по наличие на основанията за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство”; „Необходимо ли е извършване на съпоставка и съобразяване от съда между доходите на лицето и дължимата държавна такса”; „Релевантен ли е размерът на държавната такса при преценката на съдията за допускането на освобождаване от държавна такса”, като се поддържа, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и допустима, а по същество и основателна поради следните съображения:
За да постанови определението, въззивният съд правилно е приел, че ищците, като наследници на починалия наследодател, са предявили по общия исков ред искове за обезщетение срещу дружеството – възложител и неговия управител, поради което дължат държавна такса върху цената на всеки от исковете. Правилно също така съдът е приел, че при преценката за основателност на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, съдът формира извод, като взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства, съгласно декларацията на ищеца по делото. В нарушение на процесуалния закон, обаче, въззивният съд е приел за неотносими доводите в частната жалба във връзка с производството по чл.130, ал.3 СК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос, който обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда при решаване на делото, но е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – определение № 40/01.02.2012 г. по ч.гр.д. № 22/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК в което се приема, че целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, чието материално положение не позволява заплащане на разходите на съдебното производство. Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото.
В случая, въззивният съд е мотивирал отказа да уважи молбата за заплащане на такси и разноски по делото на малолетния ищец по делото, с липсата на данни за предприети действия от страна на законния представител на малолетния да поиска разрешение от районния съд, но не е съобразил, че след като законът възлага на съда в хипотезата на чл.130, ал.3 СК да следи за интереса на детето, преценката за освобождаване от държавна такса и разноски по делото се предпоставя от даването на разрешение от районния съд по настоящия му адрес. При необходимост от извършването на действия на разпореждане с влогове, принадлежащи на детето, съдът е длъжен да даде указания на малолетния, чрез неговия законен представител, да поиска разрешение от районния съд, в чиито правомощия е да разреши или откаже разпореждането, с оглед интереса на детето. Изводите в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй като указанията за внасяне на държавна такса от влога на малолетния, не могат да бъдат изпълнени без разрешение на районния съд за разпореждане с имуществото, респ. влога на детето.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата на Г. Д. К., представляван от своята майка и законен представител Е. В. М., за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК, без да определи подходящ срок да се поиска разрешение по чл.130, ал.3 СК за извършването на действия на разпореждане с влога на малолетния.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 280 от 08.08.2017 г. по ч.гр.д. № 258/2017 г. на Апелативен съд Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 280 от 08.08.2017 г. по ч.гр.д. № 258/2017 г. на Апелативен съд Бургас и връща делото на първоинстанционния съд за изпълнение на указанията.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.