О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр.София, 29 септември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 847 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 35830/28.12.2016 г. на [фирма] чрез адвокат С. П. от АК В., срещу въззивно решение № 1504/25.11.2016 г., по в.гр.д. № 1695/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 101/26.05.2016 г., по гр.д. № 869/2015 г. на Районен съд Провадия, с което е уважен предявения иск от Я. М. А. против [фирма], с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 8000 лева – обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с отговорността на работодателя и преценката му дали е налице груба небрежност от работника или служителя при нарушаване на правилата на безопасност и формулираните конкретни въпроси: 1. „Налице ли е груба небрежност само тогава, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати” 2. „Нарушението на основни правила за безопасност може ли да се квалифицира като груба небрежност” 3. „Следва ли при разглеждане и преценка на предпоставките за намаляване отговорността на работодателя по чл.201, ал.2 КТ съдът да изследва и извърши преценка съобразно всички относими към делото доказателства, доколкото с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат” 4. „Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично дали работникът сам се е поставил в ситуация на повишен риск и е проявил небрежно отношение към собственото си здраве и да мотивира становището си” 5. „Какви са критериите за определяне на основните технологични правила и правила за безопасност, съобразно изпълняваната от работника или служителя длъжност. Неспазването на задължения, вменени с длъжностната характеристика на служителя, представлява ли нарушение на основни технологични правила и мерки за безопасност”. Изложени са съображения, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 62/24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 1429/10.11.1993 г. по гр. д. № 86/1993 г. по описа на ВС, IV г.о., решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Я. М. А. от [населено място], общ.П., чрез адвокат Я. Я. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат С. П. от АК В., е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва въззивното решение страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките да се ангажира отговорността на работодателя за злополуката на 16.11.2013 г., призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, на основание чл.200, ал.1 КТ, тъй като е настъпила по време на работа при наличие на трудово правоотношение между страните. Съдът е приел също, че възражението за груба небрежност на работника е неоснователно, тъй като липсват доказателства да е проявена такава, доколкото начинът, по който е действал пострадалият – качвайки се в задната част на товарния автомобил да освободи ластиците за опъване на брезента на ремаркето и като се захванал с лявата ръка за метална халка и опитвайки да улови ластика с дясната си ръка, увиснал на ремаркето, независимо че нарушава установените правила за безопасност била обичайна, а не изолирана практика, поради което не може да се приеме като основание да се намали отговорността на работодателя. Съобразявайки вида и тежестта на телесното увреждане – затискане на четвърти пръст на лявата ръка, довело до ампутация на дистална фаланга на същия пръст, претърпените болки и необходимостта от обезболяващи медикаменти, както и отражението на последиците на злополуката върху психическото състояние на пострадалия и неговата възраст, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за настъпилите вреди е в размер на 8000 лева. При липсата на доказателства за получени от пострадалия извънсъдебно суми, съдът е отхвърлил и възражението за прихващане като е потвърдил първоинстанционното решение.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради следните съображения: Първите три поставени от касатора правни въпроса обуславят изхода на делото и крайния извод на съда, че не е налице основание за намаляване отговорността на работодателя, но не са решени в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, намерила израз в цитираното от касатора решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г.о., в което се приема, че при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В случая, въззивният съд е преценил, че пострадалият работник е проявил невнимание при изпълнение на трудовата си дейност и нарушение на правилата на безопасност, с което е допринесъл за злополуката, но това поведение не може да се квалифицира като груба небрежност и не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, доколкото липсват и доказателства за проведен инструктаж за безопасност на шофьорите. В същия смисъл са решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. на ІV г.о. и решение № 548 от 24.07.2012 г. по гр.д. № 1490/2010 г. на ІV г.о., както и приложената от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК, в която се посочва, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, т.е. такова поведение, при което работникът не полага елементарно внимание, с което пренебрегва основни правила за безопасност и в резултат на това е настъпила трудовата злополука.
По процесуалноправния въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – „Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично дали работникът сам се е поставил в ситуация на повишен риск и е проявил небрежно отношение към собственото си здраве и да мотивира становището си”, липсва произнасяне на въззивния състав, същият не е обусловил правните му изводи, поради което Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване, независимо дали са налице поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като този въпрос е неотносим, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите повдигнати въпроси за преценката на доказателствата по делото и критериите за определяне на основните технологични правила и правила за безопасност, представляват оплаквания във връзка с правилността на съдебното решение, които могат да бъдат обсъждани от Върховния касационен съд след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, при разглеждане на правния спор по същество.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за достъп до касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а след като съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена по реда на чл.290 ГПК, не е налице основанието за противоречиво решаване при тълкуването на едни и същи разпоредби на закона от съдилищата. За да е налице това основание делото трябва да е решено в противоречие с други влезли в сила съдебни решения и да няма задължителна практика, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. След като съдебната практика е уеднаквена и липсват доводи за необходимост да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От Я. М. А. от [населено място], общ.П., чрез адвокат Я. Я. са поискани заплатеното адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 02.02.2017 г. , които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1504 от 25.11.2016 г., по в.гр.д. № 1695/2016 г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Я. М. А. от [населено място], общ.П., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Я. Я., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.