О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 18.07. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 277/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К… /К…/, чрез процесуалния представител Е. П. – старши инспектор-юрист в ТБ – В. при ТД – София на К…, срещу въззивно решение №1445 от 07.07.2016 г. по в. гр. дело № 3791/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.06.2013 г. по гр. дело № 470/2009 г. на Софийския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове от К… срещу М. Л. П. и Е. И. Ч. с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, вр.чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./ за установяване на престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр.чл. 255, ал. 1, пр. 1 НК, извършено от починалото лице И. Г. Ч. /наследодател на ответниците/; с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, а именно: лек автомобил марка и модел „М. С 320 CDI“ с peг. [рег.номер на МПС] , двигател № .. .., шаси № .; сумата от продажбата на недвижим имот с нотариален акт №., т. . , рег.№…, дело №. г. от 17.09.2005 г., в размер на 110 430 лв.; сумата от продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5.3“, с peг. [рег.номер на МПС] , двигател №., шаси №., в размер на 45 700 лв.; сумата от продажбата на 50 дружествени дяла от [фирма] в размер на 5 000 лв.; сумата от 2 500 лв., равняваща се на получения ликвидационен дял при ликвидацията на [фирма], вписано с решение № 1 от 23.04.2004 г. на СОС в регистъра на търговските дружества по ф.д. 108/2004г.; сумата от 2 500 лв., равняваща се на получения ликвидационен дял при ликвидацията на [фирма], вписано с решение № 1 от 05.03.2004 г. СОС; сумата 794 965 лв., съставляваща левовата равностойност на 109 706 германски марки, 294 059 евро и 50 705 щатски долара по курса на БНБ към съответната дата на внасяне по банкови сметки в лицензирани банки в РБ; сумата 66 360 лв. – стойност на закупено право на строеж за построяване на жилищна сграда, със застроена площ от 116.50 кв.м. и разгъната застроена площ от 565.50 кв.м., в поземлен имот в местността „Б.“, землището на [населено място], Софийска област, и стойността за изградената жилищна сграда към 31.12.2005 г.; поземлен имот с № .. с площ от 6,189 дка, находящ в землището на [населено място], [община], Софийска област, в местността „Л.“, с ЕКАТТЕ …, заедно с построените в него сгради: едноетажна масивна сграда – „Овчарник“ със ЗП от 859.90 кв.м., едноетажна масивна сграда – „Сграда-битовка“ със ЗП от 56 кв.м. и паянтова сграда със ЗП от 16 кв.м., при граници и съседи на целия имот: имот 046147-пасище, мера на кметство [населено място], имот 046148-пасище, мера на кметство [населено място], имот № …-полски път на кметство [населено място] и поземлен имот с № … с площ 8,627 дка, находящ в землището на [населено място], [община], Софийска област в местността „Лъкатица“, с ЕКАТТЕ… ., заедно с построените в него сгради: едноетажна масивна сграда „Овчарник“ със ЗП 733,50 кв.м., едноетажна масивна сграда „Сграда-битовка“, със ЗП от 47 км.м., едноетажна масивна сграда – „М.“ със ЗП от 32 кв.м., едноетажна масивна сграда (пристройка) със ЗП от 79 кв.м. и навес-сеновал със ЗП от 233 кв.м., при граници и съседи на целия имот: имот 046177-пасище, мера на кметство [населено място], придобити с Нотариален акт № ., том .., рег.№ ., дело № . г. от 09.11.2004 г.; както и предявените срещу М. Л. П., Е. И. Ч. и Д. П. Ц. искове с правно основание чл. 28, вр. чл. 7, т. 1 ЗОПДИППД /отм./, за прогласяване за недействителна по отношение на държавата сделка, извършена от И. Ч. и М. П. с нотариален акт за дарение № ., т…, peг. № ., д. . г. в полза на Д. П. Ц. и за отнемане в полза на държавата на поземлен имот № ., с площ от 7 023 кв.м., седма категория, находящ се в землището на [населено място], [община], Софийска област, при граници и съседи: от югоизток-имот № ..-път IV-четвърти клас, от северозапад-имот № …-залесена територия, заедно с построените в него сгради.
Ответникът по касационната жалба Е. И. Ч., чрез адвокат И. В., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество сочи, че същата е неоснователна. Моли за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция за процесуално представителство на Е. Ч..
Ответникът по касационната жалба М. Л. П., чрез адвокат И. Г. – САК, оспорва жалбата и излага доводи, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество се сочи, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба Д. П. Ц. оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество счита същата за неоснователна.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК вр. с чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./, кумулативно съединен с множество обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 28 вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 5, вр. с чл. 7, т. 1, вр. с чл. 8, вр. с чл. 9 и чл. 10 ЗОПДИППД /отм./. Видно е от ревизионен акт № 2300526 от 28.04.2006г. на И. Г. Ч. за извършена данъчна ревизия, че за периода 01.01.2000 г. – 31.12.2004 г., са установени данъчни задължения на физическото лице И. Ч., в размер на 62 249.60 лв. и лихва върху тях в размер на 15 738.92 лв. Р. акт е връчен на 05.05.2006 г. на ответницата М. П. – съпруга на данъчно задълженото лице. Горепосочените данъчни задължения в общ размер на 77 988.52 лв. са погасени от И. Ч. с платежни нареждания от 10.06.2006 г. в полза на ТД на НАП. С постановление от 14.02.2007 г. на дознател при ОДП-София, И. Ч. е привлечен като обвиняем с повдигнато и предявено обвинение за това, че на 12.04.2002 г. в [населено място], с цел да избегне плащането на данъчни задължения в големи размери-данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за данъчната 2001 г. в размер на 14736,80 лв., затаил истина в данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ /отм./, вх. №1419/12.04.2002 г., подадена пред Данъчна служба [населено място], а именно, че данъчната основа за облагане на доходите му като физическо лице за 2001г. е в размер на 43 079.02 лв., като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, пр.1 НК /ред. ДВ бр.62 от 1997 г./. За периода от 01.01.2003 г. до 16.05.2003 г. в [населено място] избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ в размер на 11 691.70 лв., като не подал пред Данъчна служба-гр. С. декларация, която се изисква по силата на закон – чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ за облагаемия си по чл.14 ЗОДФЛ/отм./ доход за 2002 г. в размер на 42 599.07 лв.- престъпление по чл.255, ал.1, пр.1 НК /ред. ДВ бр.62 от 1997 г./.
За периода от 01.01.2005 г. до 16.05.2005 г. в [населено място] избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък по чл.35 ЗОДФЛ /отм./ в размер на 33 130 лв., като не подал пред Данъчна служба-гр. С. декларация, която се изисква по силата на закон – чл.41 ЗОДФЛ /отм./ за облагаемия си по чл.14 ЗОДФЛ /отм./ доход за 2004 г. в размер на 97 294. 29 лв. и с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл.257, ал.1, пр.1,вр. чл.255, ал.1, пр.1 НК /ред. ДВ бр.62 от 1997 г./. Софийска окръжна прокуратура е изпратила уведомление с изх.№ 598/2007 г. до ТД на К. за повдигнатото срещу И. Ч. обвинение по горепосоченото ДП-дознание №ЗМ 101/2006г. на ОДП-София, пр. преписка №598/2005 г. на Софийска окръжна прокуратура. И. Г. Ч. е починал на 19.05.2007 г. /акт за смърт № 0178 от 21.05.2007 г./, след което, на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 НПК, ДП-дознание № ЗМ 101/2006 г. на ОДП-София, пр. преписка №598/2005 г. на Софийска окръжна прокуратура, е прекратено с влязло в сила постановление на Софийска окръжна прокуратура от 21.11.2007 г. Препис от постановлението е изпратен на К.. От приетото удостоверение за наследници, издадено от [община] се установява, че след смъртта си И. Ч. оставя двама наследници по закон – М. Л. П. /съпруга/ и Е. И. Ч. /син/. С решение № 148 от 23.07.2008 г., на основание чл.13, ал.1, т.1 вр. с чл.15, ал.3 ЗОПДИППД /отм./, К. е образувала срещу наследниците на И. Ч. /ответниците М. П. и Е. Ч./ производство за установяване на имущество, придобито от престъпната дейност на починалия. От справка към писмо с изх. № АУ01-333 от 18.12.2007 г. на ГД „ГРАО“ се установява, че ответникът Д. П. Ц. е брат на ответницата М. Л. П.. С нот. акт № .,т. I., рег.№., д.. г., ответницата М. Л. П. придобива чрез договор за продажба от [фирма] недвижим имот, находящ се в м. „Т. брод“, в землището на [населено място] дол, [община], обл. Софийска, съставляващ поземлен имот №…, с площ 14 278 кв.м., ведно с построените в него масивна дърводелска работилница, метален дърводелски цех „Л.“, масивен склад и метален навес. С нот. акт №., т…, рег.., д.№.г., М. Л. П. и И. Г. Ч. продават на трети лица гореописания недвижим имот. С нот. акт №., т…, рег..,д.. г., ответницата М. Л. П. придобива чрез договор за продажба от [фирма] недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], обл. Софийска, съставляващ поземлен имот №., с площ 7 023 кв.м., ведно с построените в него масивен дърводелски цех-рамки, административна сграда, масивна ремонтна работилница и навес. С нот. акт №., т…, рег.№.., д… г., М. Л. П. и И. Г. Ч. даряват на ответника Д. П. Ц. горепосочения недвижим имот.
С нот. акт №., т…, рег.№., д.№.г., на 12.08.2005г. ответникът Д. П. Ц. продава гореописания имот, както и машините, съоръженията и други движими вещи, описани в приложение №1, находящи се в имота, на „М. Ритрийтс /България/“ Е.. С нот. акт № ., т. .., рег.№., д.№ . г., на ответницата М. Л. П. е учредено от [фирма] право да построи жилищна сграда със застроена площ 116,5 кв.м. и разгъната застроена площ от 565.5 кв.м. в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №., целият с площ 5 690 кв.м., находящ се в м. Б., землището на [населено място], обл. Софийска. С нот. акт №., т.., рег.№., д.№. г., на 11.04.2007г., ответницата М. Л. П. е придобила чрез покупко-продажба следния недвижим имот: поземлен имот №. /стар идентификационен № ../, целият с площ по КК 885 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна масивна жилищна сграда на два етажа, с идентификатор №.., застроена площ 212 кв.м. и разгъната застроена площ 565,5 кв.м. С нот. акт №., т. .., рег.№., д.№. г., на 09.11.2004г., ответницата М. Л. П. е придобила чрез покупко-продажба следните недвижими имоти: поземлен имот с № …, с площ от 6,189 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], Софийска област, м. „Л.“, с ЕКАТТЕ …, заедно с построените в него сгради: едноетажна масивна сграда „овчарник“, със ЗП 859.90 кв.м.,едноетажна масивна сграда „битовка“, със СП 56 кв.м. и паянтова сграда със ЗП от 16 кв.м., при граници и съседи на целия имот: имот …-пасище, мера на кметството на [населено място], имот .. -пасище, мера на кметството на [населено място], имот № .. – полски път на кметство на [населено място] и поземлен имот с № .., с площ от 8, 627 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], Софийска област в местността „Л.“, ЕКАТТЕ …, заедно с построените в него сгради: едноетажна масивна сграда „овчарник“, със ЗП 733.50 кв.м., едноетажна масивна сграда „Битовка“ със ЗП 47 кв.м., едноетажна масивна сграда „млекопреработване“, със ЗП 32 кв.м., едноетажна масивна сграда /пристройка/, със ЗП от 79 кв.м. и навес-сеновал със ЗП 233 кв.м., при граници и съседи на целия имот: имот . – пасище и мера на кметство [населено място]. С нот.акт № ., т…, рег.№.., д. № .., М. Л. П. е придобила чрез договор за дарение следния недвижим имот: поземлен имот с площ по скица 9002 кв.м., находящ се в к.к. „Б.“, [община] с идентификатор . по кадастрална карта. С нот. акт №., т.I., рег. № ., д.№.г., М. Л. П. е продала гореописания недвижим имот на „Б. фонд имоти“. С нот. акт №.,т..,рег.№., д. № . г., ответницата М. Л. П. се легитимира като собственик на апартамент № Б-13, находящ се в [населено място],[жк], блок №24-Е2, със застроена площ 108.35 кв.м.
С договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с дата 29.06.2007 г. ответниците М. Л. П. и Е.к И. Ч. продават лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5.3“, с peг. № РА . , двигател №.2007 г. се установява, че през 2004 г. И. Ч. и М. П. са придобили лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „С 320 CDI“, с peг. [рег.номер на МПС] , двигател № ., шаси №.. Към писмо с изх. №05-77-69/23.09.2008 г. на НОИ-ГД „Информационни системи“ са приложени справки с наличните данни от регистър на трудовите договори и Персонален регистър на НОИ относно регистрирано трудово правоотношение и осигуряване за периода от 01.01.1997 г. до 23.09.2008 г. за И. Г. Ч. и М. Л. П.. От договор за покупко-продажба от октомври 2002 г. и решение № 1 от 15.10.2002 г. по ф.д.№9063/2002 г. по описа на Софийски градски съд се установява, че И. Г. Ч. е продал на Ц. М. В. собствените си 50 дружествени дяла, всеки от които на стойност 50 лв., от капитала на [фирма]. От договор за покупко-продажба от 13.01.2006 г. и решение № 2 от 17.01.2006 г. по ф.д.№9063/2002 г. по описа на Софийски градски съд се установява, че И. Г. Ч. продава на Г. Б. Г. всички свои 25 дружествени дяла, всеки от които на стойност 100 лв., от капитала на [фирма]. По делото са приети като писмени доказателства договор за ангажиране на артист, сключен между У. Ле Р. С.Р.Л. и М. Л. П., информация за осигуровки, декларации от Д. Ч. от 19.02.2009 г. и от 27.07.2000 г., договор за заем от 16.02.1999 г. сключен между Д. Е. Г. и М. Л. П. за сумата от 30 000 щ.д. и разписка за връщането на сумата, страници от спестовна книжка на С. Ц. – майка на М. П., справка за валутен депозит, банкови бордера, касови разписки, страници от спестовна книжка на М. П., декларация от Х. И. Н., договор за заем от 01.12.2003 г. сключен между К. М. и М. П. за сумата 197 000 лв. и разписки за връщане на сумата, разрешение за строеж №153/10.09.2004 г. от [община], договори, сключени между [фирма] и [фирма], удостоверение за въвеждане в експлоатация, декларация от Е. С. М. за подарени на М. Л. П. 43 000 щ.д. и 144 000 д.м., споразумение между Ч. и Ч. от 15.03.2004 г. за дадена в заем сума от 56 000 евро. Приети са и заключения на оценителни технически и автотехнически експертизи и на икономическа експертиза на вещото лице Р. Г. /основно и допълнително/, неоспорени от страните, от които съдът е приел, че се установява действителната стойност на придобитото имущество от И. Ч. и членовете на неговото семейство, като и реализираните приходи и разходи през проверявания период.
Въпреки дадените от въззивния съд указания на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с определение от з.з. от 06.10.2015 г., в изпълнение на задължителните указания на ВКС от решение № 148 от 25.09.2015 г. по гр. дело № 6797/2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът е посочил, че ищецът не е ангажирал нови доказателства, различни от приетите от първоинстанционния съд, за установяване на правнорелевантните факти по установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, вр.чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./ – предпоставките за възникване на процесното данъчно задължение на И. Ч.: че починалото лице е придобило облагаем доход по смисъла на чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за всеки един от процесните периоди /данъчните години 2001 г., 2002 г. и 2004 г./, за да възникне за него задължение да декларира този доход, респективно ако е реализирал облагаем доход по смисъла на чл. 35 ЗОДФЛ /отм./, че го е декларирал неточно или въобще не го е декларирал, доколкото процесният ревизионен акт от 2006 г., с който е завършила данъчната ревизия, не се ползва с материална доказателствена сила. Според въззивния съд представеният за първи път пред втория въззивен състав ревизионен доклад към процесния ревизионен акт от 2006г. не установява нещо различно от самия ревизионен акт, доколкото и двата не разполагат с материална доказателства сила в настоящото съдебно производство. Приема се, че писмо изх. № 37-00-40 от 05. 01. 2016г. на НАП, ТД – София е неотносимо към иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, вр.чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./, тъй като касае подадена данъчна декларация за 2005г., която данъчна година не е включена в повдигнатото обвинение по процесното досъдебно производство.
Въззивният съд е приел, позовавайки се на ТР № 7 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, че за да бъде основателно искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ и за да възникне в полза на Държавата преобразуващото субективно право на конфискация по този закон, следва да са осъществени няколко кумулативно дадени материалноправни предпоставки, а именно: 1/ да е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, която според пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ следва да е над 60 000 лв. или над 400 М.; 2/ да е налице влязла в сила осъдителна присъда, с която проверяваното лице да е признато за виновно в извършването на престъпление по НК, измежду визираните в чл. 3, ал. 1, т. 1 – 25 ЗОПДИППД /отм./ или наказателното производство за това престъпление да не е започнало или започналото да е прекратено или спряно на някое от изчерпателно изброените основания в чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗОПДИППД /отм./ и 3/ извеждане на основателно предположение, че това имущество е придобито от конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от специалния закон. За да възникне правото на гражданска конфискация в полза на държавата, конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД /отм./ следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК и само в изключението по чл. 3, ал. 2 от закона – от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Съдът в исковото производство по специалния закон не може да отнема имущество, макар придобито от престъпна дейност, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, както и имущество, придобито от престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1 – 25 от ЗОПДИППД /отм./, в който смисъл е и постановеното ТР № 7/30.06.2014г. на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд е приел, че в настоящия случай не е налице влязла в сила осъдителна присъда по отношение на проверяваното лице, за процесното данъчно престъпление, тъй като образуваното наказателно производство с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 255, ал.1, пр.1 НК /редакция ДВ, бр. 62 от 1997 г./, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК – поради смъртта на обвиняемия, настъпила на 19.05.2007 год. Процесното данъчно престъпление е по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 255, ал.1, пр.1 НК /ред. ДВ, бр. 62 от 1997 г., доколкото то е извършено през периода 2001 г. – 2005 г./. Според цитираната редакция на чл. 257, ал. 3 НПК, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение, заедно с лихвите се внесе в бюджета, наказателната отговорност се намалява на до три години лишаване от свобода и глоба до 10 милиона лв., а според чл. 255, ал. 2 НПК, в същата редакция, наказателната отговорност се трансформира в административно-наказателна – глоба до 2 милиона лв. В първоначалната редакция на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./, обн. в ДВ бр. 19 от 01. 03. 2005 г., са включени престъпленията по чл. 257, ал. 1 НК, като след отмяната на последната норма са създадени заместващи текстове в НК /чл. 255 и чл. 255а и чл. 254б и чл. 255-чл. 256, обн. в ДВ бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10. 2006 г. и в ДВ бр. 16 от 15.02.2008 г., в сила 1 месец след обнародването/, намерили отражение в специалния закон за гражданска конфискация чрез изменение на чл. 3, ал. 1, т. 17, обн. в ДВ бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г. и в ДВ бр. 16 от 2008 г. Във всички последователни редакции на материалноправната норма на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./ присъства процесното данъчно престъпление /укриване на данъчни задължения в големи или особено големи размери/ и то съставлява законово основание за иницииране на двуфазното производство по отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция е приела, че изводът на първоинстанционния съд, че процесното данъчно престъпление е извън изчерпателно изброените престъпления в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, поради което не би могло да послужи като основание за възникване на субективното право на Държавата на гражданска конфискация, е неправилен, в нарушение на действащия приложим материален закон. Апелативният съд е посочил, позовавайки се на решение № 368 от 21.11.2011 г. по гр. дело № 1129/2010 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, че както отменената норма на чл. 275, ал. 1 НК, така и създадените след отмяната заместващи норми на чл. 255 и чл. 255а и чл. 255 – 256 НК /редакции, публ. ДВ бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г. и в ДВ бр. 16 от 15.02.2008 г./, са от материалноправно естество. Съгласно чл. 2, ал. 1 НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, като обратно действие е възможно с оглед възможността за прилагане на по-благоприятната уредба /чл. 2, ал. 2 НК/, но не и за отпадане на наказателната отговорност. От материалноправно естество е и нормата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. По отношение на измененията и допълненията в каталога от престъпления по чл. 3, ал. 1, досежно т. 17 и новата т. 19а, публ. в ДВ бр. 60 от 2011 г., при липса на преходни разпоредби в съответните закони, измененията и допълненията са приложими занапред съгласно общото правило за действие на гражданскоправните норми във времето /арг. от чл. 14, ал. 1 ЗНА/. Въззивният съд е приел, че така започналите, но неприключили наказателни производства по чл. 257, ал. 1 НК и производствата по чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./, ще продължат и завършат по силата на материалния закон, действал към момента на възникване на правото и ако това е станало преди изменението, публ. в ДВ бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006г. или ДВ бр. 16 от 2008г., към тях не могат да се приложат новите правни положения, въведени с измененията, които действат занапред само спрямо факти, възникнали след влизането им в сила. Поради гореизложеното, въззивният съд е приел, че наличието на престъпление от списъчния състав на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./ е установено в настоящото исково производство, в който смисъл са и задължителните указания на ВКС в отменителното решение по тълкуване и приложение на материалния закон по смисъла на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК.
С оглед предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът носи тежестта да установи чрез пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на процесното данъчно престъпление, за което е било повдигнато обвинение по прекратеното наказателно производство поради смъртта на дееца – обективни и субективни. Посочено е, че съставеният ревизионен акт от данъчната администрация от 28.04.2006 г. съставлява по своята правна същност индивидуален административен акт, спрямо който не е упражнен съдебен контрол, който има само декларативно, а не конститутивно действие, тъй като с него не се създава същинско данъчно задължение, а се признава вече съществуващо, възникнало ex lege право на държавата да получи едно данъчно вземане. Поради това, апелативният съд е приел, че ревизионният акт няма обвързваща материална доказателствена сила спрямо ищеца и съда, като възникването на данъчното задължение, както и престъпният състав по чл. 257, ал. 1, пр.1,вр. чл.255, ал.1, пр.1 НК /ред. ДВ бр. 62 от 1997 г./, подлежат на установяване с предвидените в ГПК доказателствени средства от носещата тежестта за доказване страна – ищеца. В този смисъл се сочи и ТР № 1 от 07.05.2009 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, приложимо и по иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Въззивният съд е приел, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за възникването на процесното данъчно задължение със субект починалия И. Ч., въпреки изричните указания в този смисъл по чл. 146, ал. 2 ГПК, дадени с определение от з. з. от 06.10.2015 г. Не е установено, че за данъчните години 2001 г., 2002 г. и 2004 г., И. Ч. като физическо лице е реализирал облагаем доход по смисъла на чл. 35 ЗОДФЛ /отм./, който не е декларирал чрез подаване на декларация до компетентните данъчни служби или е декларирал неточно, като по този начин е укрил дължими към фиска данъци. Посочено е, че реализирането на облагаем доход по смисъла на чл. 35, вр.чл. 10 ЗОДФЛ /отм./ от субекта на твърдяното престъпление подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, вкл. експертни заключения, доколкото са необходими специални знания по финансово – данъчни отношения.
Плащането на процесните данъчни задължения след съобщаване на ревизионния акт на данъчно задълженото лице не може да бъде ценено като извънсъдебно признание нито на обективните, нито на субективните елементи от твърдяното данъчно престъпление. Апелативният съд е приел, че това е така както поради горепосочената правна природа на ревизионния акт, така и поради изричното оспорване от страна на ответниците на процесните данъчни задължения и данъчно престъпление. Ищецът не е установил и субективния признак на твърдяното данъчно престъпление /укриване на данъци/, който може да е само под формата на умисъл и който не се презумира, а следва да бъде установен така както изисква НК, но с доказателствените средства на гражданския процесуален закон. Поради неустановяване на елементите от фактическия състав на твърдяното престъпление /укриване на данъци в големи и особено големи размери/ за процесните периоди, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, вр.чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД /отм./, е неоснователен. Доколкото установяването на престъплението по чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./ от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК е измежду кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за възникване на потестативното право на държавата на гражданска конфискация, неосъществяването на тази предпоставка обуславя и неоснователността на останалите предявени конститутивни и осъдителни искове с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./.
В изложението към касационната жалба процесуалният представител на касатора е изложил съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 1/ Сочи се, че в обжалваното въззивно решение е налице въпрос, по който САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно – определение № 170 от 29.02.2012 г. по ч.гр. дело № 69/2012 г. на ІV г.о., решение № 368 от 21.11.2011 г. по гр. дело № 1129/2010 г. на ІІІ г.о. и решение № 323 от 18.03.2011 г. по гр. дело № 1129/2010 г. на ІІІ г.о. Твърди се, че противоречието се изразява в различните изводи на съда, касаещи преномериране на текстове от НК, установяващи престъпно деяние – конкретно чл. 257 НК. Навеждат се доводи, че и в двата случая се касае до промяна в цифровата подредба на нормите в закона, но в единия случай решаващият съд приема, че промяната не касае смисъла на правната норма и духа на закона, а в настоящия казус се приемало, че те са пречка за наличие на една от кумулативно изискуемите предпоставки по ЗОПДИППД /отм./, а именно – текстовете от НК да са изброени в чл. 3 ЗОПДИППД /отм./. 2/ Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, като не е обсъдил всички доказателства и доводи на К., в противоречие с практиката на ВКС – т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК и решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. дело № 850/2011 г. на ІІ г.о. По-конкретно – сочи се, че съдът не е обсъдил съображенията на К. свързани с представения по делото данъчен ревизионен акт № 2300526/28.04.2006 г., с който било установено укриването на данъци в особено големи размери през годините 2002, 2003 и 2005 – в размер на 59 558.50 лв.
В изложението към касационната жалба са изложени съображения за наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Достатъчно ли е в настоящия случай да бъде установено, че лицето е извършило предвиденото в специалния закон деяние, попадащо в приложното поле на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, без да е необходимо да бъде изследвано деянието в такава дълбочина, в каквато се изследва при ангажиране на наказателната отговорност. В настоящия процес, следва ли съдът да се ограничи до наличие на престъпна дейност и обосновано предположение за придобито от нея имущество? Необходимо ли е в мотивите си въззивният съд да се позовава на тълкувателно решение на ОСНК на ВКС /ТР № 1/2009 г./?
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 1445 от 07.07.2016 г. по в. гр. дело № 3791/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
Относно първите наведени оплаквания в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде отбелязано, че по отношение на тях не е формулиран относим правен въпрос, обусловил спора, от което следва извод за липса на общото основание за достъп до касационно обжалване. Отделно, наведените оплаквания, дори да бъдат формулирани като въпрос, което не е сторено в изложението, касаят правилността на въззивното решение, поради което не могат да бъдат разглеждани в производство по реда на чл. 288 ГПК.
По отношение на процесуалноправия въпрос, свързан с твърдяно необсъждане от страна на въззивния съд на всички доказателства и доводи на К…, в частност – твърденията, че въззивният съд не е обсъдил съображенията на К… свързани с представения по делото данъчен ревизионен акт № 2300526/28.04.2006 г., с който било установено укриването на данъци в особено големи размери през годините 2002, 2003 и 2005 – в размер на 59 558.50 лв., не са налице както общото основание за достъп до касационно обжалване, така и допълнителното такова. От една страна, въззивният съд е разгледал цитирания данъчен ревизионен акт, но е достигнал въз основа на него до други изводи, несъвпадащи с тези на касатора. Отделно, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС /напр. решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 1855/2010 г. на ІV г.о., решение № 411 от 03.12.2015 г. по гр. дело № 2987/2015 г. на ІV г.о., решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. дело № 952/2015 г. на ІІІ г.о. и решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. дело № 112/2016 г. на ІV г.о./, която приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решениет