6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр.София, 22 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3918 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Институт по пътища и мостове към Агенция „Пътна инфраструктура“, представляван от директора В. И. Д., чрез юрисконсулт К. Б. срещу въззивно решение № 4004 от 16.05.2016 г. по в.гр.д. № 14809/2015 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 23.09.2015 г. по гр.д. № 21548/2015 г. на Софийския районен съд за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 77/16.02.2015 г. за уволнение на З. В. Д., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, както и за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „главен специалист” в отдел „Координация и методическо ръководство на РПЛ“ на Института по пътища и мостове при Агенция „Пътна инфраструктура“.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси – 1. Към кой момент следва да се считат за влезли в сила новите изисквания за образование, които пораждат правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за да се приеме, че изменението на тези изисквания е настъпило след подписване на трудовия договор; Как следва да се тълкува разяснението на ВКС, отразено в посочените съдебни решения, във връзка с момента, в който настъпва изменението на изискванията за образование, който е „след подписване на трудовия договор“; Към кой момент това изменение настъпва – към датата на подписване на допълнителното споразумение за преназначаване или към датата на изменение на изискванията за образование, в сила от момента на утвърждаване и получаване на длъжностната характеристика; 2. За да се породи право на работодателя да уволни работник на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, в кой момент следва да настъпи промяната в изискванията за образование за съответната длъжност – с подписване на допълнително споразумение към първоначалния трудов договор за преназначаване в друг отдел, с което не се променят изискванията за образование или след утвърждаване и подписване от ищцата на длъжностната характеристика, с която се въвеждат новите изисквания за образование; 3. Необходимо ли е промяната на изискванията за образование за съответната длъжност да бъде задължително съпроводена с изменение на задълженията на работника, за да може работодателят да упражни правото си на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Изложени са съображения, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, намерила израз в решение № 207/02.10.2014 г. по гр. дело № 2355/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 371 от 30.04.2015 г. по гр. дело № 7153/2013 г. на ІV г.о. и решение № 241 от 13.03.2007 г. по гр. дело № 1212/2004 г. на ІІІ г.о.
Във втората част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси, във връзка с предпоставките, при които работодателят може да уволни работник или служител на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, а именно: 1. В кой момент, считано от възникване на трудовото правоотношение, следва да се считат за изменени изискванията за образование за съответната длъжност – след подписване на първоначалния трудов договор, след подписване на допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което изискванията за образование не се променят или с утвърждаване и подписване на длъжностната характеристика, която предвижда изменение на изискванията за образование; 2. С какъв акт на работодателя може да се осъществи това изменение – с допълнителното споразумение към първоначалния трудов договор, с което се изменят изискванията за образование или винаги това изменение в образователните изисквания настъпва от момента на подписване на длъжностната характеристика; 3. Необходимо ли е промяната на изискванията за образование за съответната длъжност да бъде задължително съпроводена с изменение на задълженията на работника, за да може работодателят да упражни правото си на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Ответникът по касационната жалба З. В. Д., чрез адвокат М. П. от САК е подал писмен отговор, в който излага становище за нередовност на касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че между страните е бил сключен трудов договор, който работодателят е прекратил със Заповед № 77/16.02.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като „работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа”. Допълнителното споразумение от 09.02.2015 г. е прието, че е подписано при действието на новото щатно разписание от същата дата, в което е въведено изискване за висше образование за длъжността „главен специалист” в отдел „Координация и методическо ръководство на РПЛ“, поради което още при сключване му ищцата не е отговаряла на изискванията на работодателя за заемане на длъжността. Въззивният съд е приел също, че в този случай работодателят не може законосъобразно да упражни правото си по чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като с подписване на допълнителното споразумение при действие на новото щатно разписание той се е съгласил, че служителят отговаря на тези изисквания. При преценката, дали е налице уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ, въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че работодателят е допуснал злоупотреба с право като е променил изискванията за заемане на длъжността само с оглед уволнението на ищцата, поради което е отменил заповедта за уволнение.
При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да бъде допуснато касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросите в първата част на изложението по т.1 и т.2 обуславят изхода на делото /с изключение на втория подвъпрос по т.1, който е неотносим/ но са решени в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 507/08.07.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 241/13.03.2007 г. по гр. дело № 1212/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр.д. № 2355/2014 г. на ВКС, III г.о., в която се приема, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт, в длъжностната характеристика или щатното разписание. Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация на определена длъжност с щатното разписание и с длъжностната характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт. В тези случаи, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност и това е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да преценява дали има обективна необходимост от въведената промяна в изискванията за съответната длъжност, но работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата и императивните изисквания на закона, в това число и забраната за злоупотреба с права – чл.8, ал.1 КТ, което обстоятелство при своевременно наведен довод подлежи на съдебен контрол. В случая, въззивният съд е приел, че промяната в образователната степен като минимално изискване за заеманата от ищцата длъжност „главен специалист” в отдел „Координация и методическо ръководство на РПЛ“, представляват нарушение на чл.8, ал.1 КТ и злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като са въведени единствено с оглед уволнението на ищцата и непосредствено след това е възстановено предишното изискване за „средно” образование на длъжността. Крайните изводи на съда в обжалваното решение са изцяло в съответствие с установената практика на Върховия касационен съд, поради което не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди противоречие на обжалваното решение със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд. Единствено относимо към настоящия казус е решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр.д. № 2355/2014 г. на ВКС, III г.о., в което се приема, че ако при сключване на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, уволнението може да бъде признато за незаконно само когато изискванията не са нормативно определени, както е приел и въззивният съд, но съобразявайки практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, че и в този случай уволнението е незаконно при доказана злоупотреба с право на работодателя. Изводите на съда са в съответствие със задължителната практика на ВКС, според която съдебният контрол за законност на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ във всички случаи включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно и има ли нарушаване на забраната за злоупотреба с права – чл.8, ал.1 КТ. Останалите две съдебни решения, които са представени са ирелевантни към настоящия спор, тъй като решение № 371 от 30.04.2015 г. по гр. дело № 7153/2013 г. на ІV г.о. е постановено по различен правен въпрос – за компетентността на кмета чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията за образование от служители в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност, а решение № 241/13.03.2007 г. по гр.д. № 1212/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о., не представлява задължителна съдебна практика и не може да обоснове допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос по т.3 от изложението, не обуславя изхода на делото и в този смисъл е неотносим, тъй като въззивният съд е обсъждал има ли несъответствие между старите и новите изисквания за образование за заемане на длъжността и това несъответствие възникнало ли е след сключването на трудовия договор, а не дали промяната е съпроводена с изменение на трудовите задължения на работника, за да може работодателят да упражни правото си на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Повдигнатите въпроси във втората част на изложението по същество се припокриват с първите три въпроса, но в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и също не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съдебната практика на Върховния касационен съд по въпросите във връзка с предпоставките, при които работодателят може да уволни работник или служител е уеднаквена, а разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ не е неясна или непълна. Касаторът е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно дадените разяснения в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. При липсата на доводи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответника по касационната жалба са поискани разноските за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 320 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2016 г. на адвокат М. П. от САК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4004 от 16.05.2016 г. по в.гр.д. № 14809/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Институт по пътища и мостове към Агенция „Пътна инфраструктура“, представляван от директора В. И. Д., да заплати на З. В. Д., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. П. от САК, съд. адрес: [населено място], [улица], етаж 3, разноските пред касационната инстанция в размер на 320 (триста и двадесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.