О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр.София, 14 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 5330 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. С., чрез адвокат В. Т. от АК Х., срещу решение № 311 от 21.09.2016 г. по в.гр.д. № 416/2016 г. на Окръжен съд Хасково, с което се отменя решение № 131 от 09.05.2016 г. по гр.д. № 115/2016 на Районен съд Димитровград и са отхвърлени предявените искове против О. д.т. „А. К.”–Д., на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на М. Ж. С. със Заповед № 95/30.11.2015 г. на директора на О. д.т., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „драматург“, както и за заплащане на обезщетение в размер на 4150,08 лева, за оставане без работа за период от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата като са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, а именно: 1. При наличие на подписана между страните длъжностна характеристика, допустимо ли е работодателят да оспорва характера на работа и длъжността, за която се е договорил, със свидетелски показания? Допустимо ли е длъжността по трудово правоотношение да се извлича от клаузите на граждански договор?; 2. Коя е основната дейност на театъра и с какви доказателства се установява коя е основната дейност на работодателя и дали длъжността на ищцата е сключена за изпълнение на основната дейност на театъра? Според касатора, поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 359 от 06.04.2009 г. по гр.д. № 2012/2005 г., решение № 889 от 29.10.2008 г. по гр.д. № 1730/2006 г. на ІV г.о. и решение № 271 от 03.10.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на ВКС, ІV г.о. В касационната жалба се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Представлява ли работата, изпълнявана от ищцата, наименувана като „Драматург“ – работа с краткосрочен характер и попада ли в хипотезата на чл.68, ал.3 КТ?; 2. Как се установява трудовата функция и с какви доказателства и как се установява основния предмет на дейност на работодателя и с какви доказателства?; 3. Допустимо ли е със свидетелски показания и граждански договори да се установява основанието за сключване на трудов договор и характера на работа, при положение, че между страните има надлежно подписана длъжностна характеристика определяща трудовата функция за договорената длъжност?; 4. Допустимо ли е длъжността по трудово правоотношение да се извлича от клаузите на гражданския договор, при положение, че между страните има надлежно подписана длъжностна характеристика, определяща трудовата функция за договорената длъжност?; 5. Как и с какви доказателства се установява коя е основната дейност на предприятието с оглед преценката за „временна“ или „краткотрайна“ работа?. Изложени са съображения, че поставените въпроси се свеждат до по-общия въпрос – Коя работа е временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, какви са критериите за определянето й като такава и как се установява – с какви доказателства?
Ответникът по касационната жалба – О. д.т. „А. К.” – Д., представляван от директора Т. Г. Б., чрез адвокат М. П. от АК П., е подал писмен отговор, в който излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба и претендира направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на трудов договор от 02.12.2014 г. ищцата е заемала длъжността „драматург“ в О. д.т. „А. К.” – Д., за срок до 04.12.2015 г., когато със Заповед № 95/30.11.2015 г. на директора, е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок. Съдът е установил, че О. драматичен театър няма щатни бройки за театрални актьори и собствена театрална трупа, а единствената организирана от театъра дейност е подготовката и провеждането на годишното връчване на Национални награди „Любимец 13”, във връзка с който е бил сключен граждански договор от 01.03.2014 г., а на 02.12.2014 г. и трудовия договор на М. Ж. С.. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция е достигнала до извода, че работата, за която е сключен трудовия договор, включва изготвяне на сценарий за конкурса „Любимец 13” и подготовката на книга с интервюта от актьорите, спечелили награди, не изисква продължително изпълнение, а част от дейностите по гражданския договор са с еднократен и случаен характер и не се включват в трудовите задължения на заеманата длъжност „драматург“, поради което сключеният трудов договор е за определен срок, по смисъла на чл.68, ал.3 КТ, а предявените искове са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК на поставените от касатора въпроси, тъй като не е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Към първата група въпроси в изложението са цитирани и приложени две решения на Върховния касационен съд, които са постановени по отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. и поради това не съставляват задължителна съдебна практика в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, според дадените разяснения в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на третото цитирано решение № 271 от 03.10.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. на ВКС, ІV г.о. по чл.290 ГПК, което съставлява задължителна съдебна практика, не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него е даден отрицателен отговор на въпроса за допустимостта на свидетелските показания за опровергаване съдържанието на частните документи носещи подписа на оспорващата страна – трудов договор и длъжностна характеристика, освен при изключението на чл.164, ал.2 ГПК – по изрично съгласие на страните. В случая, не е било спорно съдържанието на трудовия договор и длъжностната характеристика, а въззивният съд е преценявал възложената на ищцата работа, като въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелските показания е достигнал до извода, че при сключването на трудовия договор за определен срок по чл.68, ал.3 КТ са били налице материалноправните предпоставки, тъй като задълженията на „драматург“ по длъжностна характеристика са свързани с дейността на театъра и се свеждат до организация на ежегодното провеждане на конкурса „Национални награди „Любимец 13”, която работа е с кратък срок на изпълнение.
Изводите на въззивната инстанция са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, в която се приема, че в нормата на чл.68, ал.3 КТ законодателят е ограничил възможността за сключване на срочни трудови договори по чл.68, ал.1, т.1 КТ до хипотези, при които самата работа има временен, сезонен или краткотраен характер. Възложените работи и дейности са временни, сезонни или краткотрайни, когато имат случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на дейност, зависят от сезонните условия и могат да бъдат реализирани само в рамките на определен сезон или имат подчертано кратък срок на изпълнение. След като в трудовия договор, срочността по чл.68 КТ е дефинирана като точна дата, а не чрез посочване обема на работата, т.е. обвързаността с облигационния договор със страната възложител, то се касае до срочен договор в хипотезата на чл.68, ал.1, т.1 КТ. В същия смисъл, са решение 634/20.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2071/2008 г., ІІ г.о. и решение № 104/23.02.2010 г. по гр.д. № 453/09 г., ІІІ г.о. постановени по реда на чл.290 ГПК.
Предвид изложените съображения, не е налице соченото от касатора противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените от касатора в изложението му въпроси, тъй като само по себе си твърдението за липса на задължителна съдебна практика, не може да обоснове допускане на касационно обжалване поради значението на повдигнатите въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При липсата на аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответната страна по касационната жалба О. д.т. „А. К.” – Д., представляван от директора Т. Г. Б., чрез адвокат М. П. от АК П., е направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени в размер на 720 лева с ДДС, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 09.12.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 311 от 21.09.2016 г. по в.гр.д. № 416/2016 г. на Окръжен съд Хасково.
ОСЪЖДА М. Ж. С. с адрес: [населено място], [улица]-7, ЕГН [ЕГН] да заплати на О. д.т. „А. К.” – Д., представляван от директора Т. Г. Б., ЕИК[ЕИК], разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.