1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
гр.София, 12 юни 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3095 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от Кмета Н. К., чрез адв. Цв.К., срещу въззивно решение №146/06.04.2015г., постановено по възз.гр.д. №141/2015г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение №6/13.01.2015г. по гр.д. №860/2014г. на Районен съд – Мездра. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Г. С. С. срещу [община] искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следните, уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК, въпроси: 1/ Кметът на общината, регистриран като кандидат за народен представител, следва ли да се счита за лице, заемащо „държавна служба” по смисъла на чл.161 ал.1 от Изборния кодекс, което задължително следва да ползва предвидения в цитираната норма отпуск за участие в избори; 2/ Явяването на работа и неползването на предвидения в нормата на чл.161 ал.1 ИК отпуск като кандидат, регистриран за участие в избори за народен представител, лишава ли кмета на общината от правомощията му по чл.44 ал.1 т.3 ЗМСМА да назначава и освобождава от длъжност заместник-кмета на общината; 3/ Как се съотнася понятието „държавна служба” към правомощията на кмета по ЗМСМА и действията му като териториален орган на изпълнителната власт, осъществяващ функции на държавна власт на територията на съответната община. По отношение на първия въпрос касаторът сочи, че е налице противоречива практика на съдилищата, но такава не е представена с касационната жалба. По втория и третия въпрос се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Г. С., представляван от адв. М. Д., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивната инстанция.
По делото е установено, че Г. С. е работил по трудов договор на длъжността „Заместник – кмет” в [община], като със Заповед №716/08.10.2014г., връчена му лично на 09.10.2014г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.39 ал.5 ЗМСМА, считано от 10.10.2014г. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, тъй като към датата на издаване и връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, кметът на общината И. А. е имал качеството на регистриран кандидат за народен представител. Като лице, заемащо „държавна служба”, по силата на изричната разпоредба на чл.161 ал.1 ИК, той е следвало задължително и е бил „ex lege” в отпуск за времето от регистрацията си до датата на обявяване на резултатите от изборите – от 01.09.2014г. до 10.10.2014г. вкл. Обстоятелството, че фактически А. е ползвал платен годишен отпуск за периода от 01.09.2014г. до 05.10.2014г., след която дата реално е бил на работа и е изпълнявал функциите си на кмет, е счетено за ирелевантно от съда. Посочено е, по силата на закона, кметът е бил в отпуск към момента на издаване на оспорената заповед, независимо от това, че не е заявил ползване на такъв за времето след 05.10.2014г. до 10.10.2014г. Поради това, той не е могъл да упражнява правомощията си, произтичащи от заеманата длъжност, в т.ч. и работодателската компетентност, уредена в чл.44 ал.1 т.3 ЗМСМА – да назначава и освобождава заместник-кметовете на общината. В заключение е направен извод, че заповедта е издадена от лице, което към този момент не е имало право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, заемащ длъжността „заместник – кмет” на [община]. В мотивите на въззивното решение / както и на първоинстанционното/ пространно е обсъждан и въпросът дали кметът е лице, заемащо „държавна служба”, по смисъла на чл.161 ал.1 ИК, като в крайна сметка и след обстоен преглед на няколко решения на КС на РБ е прието, че кметът осъществява такива функции на територията на съответната община. С оглед изхода на спора по главния иск, са уважени и обусловените искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение по втория правен въпрос в изложението – явяването на работа и неползването на предвидения в нормата на чл.161 ал.1 ИК отпуск като кандидат, регистриран за участие в избори за народен представител, лишава ли кмета на общината от правомощията му по чл.44 ал.1 т.3 ЗМСМА да назначава и освобождава от длъжност заместник-кмета на общината. Въпросът е обусловил решаващите изводи на съда, същият е от значение за точното приложение на нормата на чл.161 ал.1 ИК, уреждаща правило за задължително ползване на отпуск за участие в избори, по което липсва тълкуване в задължителната съдебна практика.
По другите два въпроса в изложението / №1 и №3/ касационно обжалване не следва да се допуска. Въпросът – следва ли кметът на общината да се счита за лице, заемащо „държавна служба” по смисъла на чл.161 ал.1 от Изборния кодекс, което задължително трябва да ползва предвидения в цитираната норма отпуск за участие в избори – в една част се обхваща от формулировката на втория проблем в изложението. От друга страна, касаторът поддържа, че по отношение на този въпрос е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречива практика на съдилищата, но към изложението такава не е приложена. Решенията на КС на РБ, които са представени не могат да се обсъждат в контекста на приложното поле по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Третият въпрос в изложението – как се съотнася понятието „държавна служба” към правомощията на кмета по ЗМСМА и действията му като териториален орган на изпълнителната власт, осъществяващ функции на държавна власт на територията на съответната община – няма претендираното от касатора правно значение, защото е формулиран общо, без аргументация за поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не е обуславящ за решаващите изводи на съда /доколкото въобще може да се твърди, че е обсъждан от въззивния съд/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №146 от 06.04.2015г., постановено по възз.гр.д. №141/2015г. на Окръжен съд – Враца.
УКАЗВА на [община], представлявана от Кмета Н. К., чрез адв. Цв.К., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 124.64 лева и да представи платежния документ по делото. При неизпълнение на разпореждането, производството ще бъде прекратено.
След и в зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване, или на съдията – докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.